Читать «Времето на близнаците» онлайн - страница 12

Смаяна от предложението му, Кризания отвори широко очи. Тя се опита да се отдръпне от него, но без да иска прозорецът се оказа точно зад гърба й.

— Не мога да дойда… в Кулата — запъна се жрицата, защото близостта му я задушаваше и спря дъха й. Опита се да го заобиколи, но той премести леко жезъла си и препречи пътя й. После продължи хладно: — Направените над нея заклинания не допускат никого…

— Освен онези, които аз реша да бъдат допуснати — прошепна Рейстлин. Той сгъна окървавената кърпа и я пъхна в тайния джоб на мантията си. Сетне се протегна и улови ръката на Кризания.

— Колко сте смела, Преподобна дъще — забеляза магът. — Не трепвате, когато злото ви докосне.

Рейстлин се усмихна и това беше топла, загадъчна и потайна усмивка, за която щяха да знаят само те двамата. Усмивка, която омая Кризания. Той я притегли към себе си, но миг по-късно пусна ръката й. Сетне подпря жезъла си на стола и вдигна длани към главата й, поставяйки пръстите си върху бялата й качулка. Този път младата жена потрепери при досега му, но не можа да помръдне, не можа да проговори, не можа да направи нищо друго, освен да се вторачи в него с див ужас, който не бе по силите й нито да потисне, нито да проумее.

Държейки я здраво, Рейстлин се наведе към нея и докосна челото й с кървавите си устни. В същия момент прошепна някакви странни думи и после я пусна.

Кризания залитна и едва не падна. Почувства се отпаднала и замаяна. Ръката й посегна към челото, където докосването на устните му изгаряше кожата й с изпепеляваща болка.

— Какво направихте? — извика тя задавено. — Не можете да изричате заклинание над мен! Моята вяра ме пази…

— Разбира се — въздъхна Рейстлин уморено. Гласът и лицето му издаваха тъга на човек, който е свикнал да бъде подозиран и винаги неразбран. — Просто направих една малка магия, която ще ви позволи да преминете през Шойканската гора. Пътят няма да бъде лесен — сарказмът се върна в тона му, — но несъмнено вярата ви ще устои на това изпитание!

Магът дръпна качулката ниско над очите си, поклони се безмълвно на вторачената в него Кризания и след това тръгна към вратата с бавни, несигурни крачки. Когато стигна там, мъртвешката ръка се протегна и дръпна въженцето на звънеца. Вратата се отвори и Бертрем влезе толкова бързо и неочаквано, че за Кризания нямаше съмнение, че е стоял отвън на пост. Устните й се свиха презрително и тя удостои естета с толкова яростен и надменен поглед, че човекът видимо пребледня — макар да нямаше никаква представа какво точно е провинението му — и попи лъсналото си чело с ръкава на мантията си.

Рейстлин понечи да тръгне, но Кризания го спря.

— Простете, че не ви се доверих, Рейстлин Маджере — каза тя тихо. — И още веднъж ви благодаря, че дойдохте.