Читать «Времето на близнаците» онлайн - страница 11

Астинус отвори вратата. Тишината и покоят на библиотеката сякаш нахлуха в стаята и заляха Кризания с освежителната си прохлада. Тя отново беше спокойна и овладяна. Ръката й пусна медальона. Както изискваше етикетът, жрицата се поклони елегантно на Астинус. Примерът й беше последван и от Рейстлин. И след това вратата се затвори зад историка. Двамата останаха сами.

В продължение на няколко дълги секунди никой не проговори. Сетне, почувствала силата на Паладин в себе си, Кризания се обърна с лице към Рейстлин.

— Бях забравила, че именно вие и приятелите ви възвърнахте на хората свещените Дискове. Няма съмнение, че сте ги чел. Бих искала да поговоря с вас за тях, но настоявам отсега нататък при евентуални наши бъдещи срещи, Рейстлин Маджере — тук гласът й стана хладен, — да говорите с повече уважение за Елистан. Той…

Кризания изведнъж онемя от учудване, виждайки как тънкото тяло на мага сякаш се разпада пред очите й.

Разкъсан от пристъп на кашлица, Рейстлин се опитваше да си поеме дъх, притискайки гърдите си с ръка. Сетне залитна. Ако нямаше под ръка жезъла си, вероятно щеше да се строполи на пода. Забравяйки ненавистта и отвращението си и реагирайки инстинктивно, Кризания протегна ръце, сложи ги на раменете му и зашепна лечебна молитва. Черното кадифе под дланите й беше меко и топло. Тя усещаше как мускулите на младия мъж се свиват конвулсивно, долавяше болката и страданието му. Сърцето й се изпълни с жал.

Рейстлин трепна при докосването и я отблъсна настрани. Кашлицата му постепенно утихна. Когато дойде на себе си, той я изгледа с презрение.

— Не си пилейте молитвите за мен, Преподобна дъще — каза той злобно. Сетне извади една мека кърпа от дрехата си, попи устните си и Кризания забеляза, че по нея останаха кървави следи. — Няма лек за това страдание. Това е жертвата, цената, която заплатих за моето магическо изкуство.

— Не разбирам — прошепна тя и отдръпна ръцете си, сякаш все още усещаше гладката кадифена мекота на черната мантия. Сетне несъзнателно сключи пръсти зад гърба си.

— Наистина ли? — попита Рейстлин, надниквайки дълбоко в душата й със странните си златисти очи. — А каква жертва направихте вие, за да се сдобиете с вашата власт?

По страните на Кризания изби лека руменина, почти невидима под отблясъците на угасващия огън, твърде подобна на кървавите петна по устните на мага. Обезпокоена от това посегателство над личния й живот, тя се извърна и отново се загледа през прозореца. Над Палантас се беше спуснала нощ. Сребърната луна Солинари изглеждаше като светла отломка върху тъмното небе. Нейният червен близнак все още не беше изгрял. Изведнъж Кризания се улови, че се пита къде ли е черната луна и дали той я вижда.

— Трябва да тръгвам — каза Рейстлин дрезгаво.

— Разбира се. — Жрицата отново се чувстваше спокойна. Държейки здраво под контрол всичките си емоции, тя отново застана лице в лице с мага. — Благодаря ви, че се отзовахте…

— Но не всичко между нас е приключило — каза Рейстлин тихо. — Бих искал да получа шанс да ви докажа, че тези страхове от вашия бог са неоснователни. И мога да ви предложа нещо. Посетете ме в Кулата на върховното чародейство. Там ще ме видите сред книгите ми и ще разберете целта на моите проучвания. А когато това стане, умът ви ще намери покой. Както пише в Дисковете, ние се боим само от неизвестното. — Той пристъпи към нея.