Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 8

Усещаше как животът бързо напуска ръцете, тялото й, самата й същност. Безплътните пръсти я сграбчиха и я приближиха към себе си. Безкръвните устни се разтвориха в търсеща целувка, жадни за топлина.

— Палади… — започна да се моли Кризания в същия миг, в който почувства как душата й се засмуква от мъртвешкото докосване.

Сетне отнякъде много далече до ушите й достигна неясен слаб напев на магически фрази. Наоколо избухна светлина. Носещото се само на няколко сантиметра от нея лице изчезна с писък, а ледените ръце я изпуснаха. Разнесе се парлив мирис на сяра.

— Ширак!

Ярката светлина бе изчезнала. Стаята се изпълни с меко сияние.

Кризания се изправи и седна.

— Рейстлин! — прошепна тя с благодарност. Запълзя на четири крака през почернелия под към магьосника, чиито гърди се повдигаха тежко и ясно доловимо. Едната му ръка почиваше върху жезъла на Магиус. От инкрустираната в златна драконова лапа кристална топка на върха му струеше светлина.

— Рейстлин! Добре ли си?

Кризания коленичи до него и се вгледа в слабото му пребледняло лице. Уморените му очи я гледаха. Той кимна бавно. После се протегна и я придърпа към себе си. Погали черните й коси. Долавяше пулса му, а странната топлина, която почувства, внезапна я накара да забрави пронизващия студ.

— Не се страхувай — прошепна успокоително магьосникът, доловил трепването й. — Няма да ни направят нищо. Вече са ме виждали, а сега ме разпознаха. Не ти сториха зло, нали?

Тя не успя да проговори и вместо това просто поклати глава. Магьосникът въздъхна. Кризания се отпусна в обятията му със затворени очи.

Сетне, когато ръката му отново мина през косите й, тя усети как тялото му се напрегна. Едва ли не гневно, той я стисна за раменете и я отдалечи от себе си:

— Разкажи ми какво се случи! — заповяда със слаб глас.

— Събудих се… тук — заекна тя. Ужасът от преживяното и топлият допир до тялото му я бяха объркали напълно. Когато обаче видя завръщането на студенината и нетърпението в очите на Рейстлин, жената се стегна и продължи уверено: — Чух Карамон да вика…

Очите на мага се разтвориха широко:

— Брат ми? — попита сепнато. — Значи заклинанието е довело и него? Учудвам се, че все още съм жив. Къде е? — Главата му се повдигна и той уморено се вгледа в проснатия в безсъзнание войн. — Какво се е случило?

— Аз… Наложи се да направя магия. Ослепял е — отвърна Кризания изчервена. — Не исках да го нараня, случи се точно когато той опита да те у-убие… в Истар, точно преди Катастрофата…

— Ослепила си го! Паладине… ослепила си него? — избухна в смях Рейстлин. Звукът отекна в помещението и накара жената да се свие от страх.

Магьосникът се задави от собствения си смях и започна да кашля мъчително, като се бореше за глътка въздух.

Кризания безпомощно изчака пристъпът да отмине, додето магът отново легна успокоено по гръб.

— Продължавай — прошепна раздразнено той.

— Чувах го да крещи, но не виждах нищо. С помощта на медальона разпръснах сенките и го открих, но веднага… разбрах, че е ослепен. Открих и теб. Беше изгубил съзнание. Не успяхме да те събудим. Карамон ме накара да му опиша къде се намираме, след което видях — тя потрепери, — видях тези… тези ужасни…