Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 6

Така към Бурен край в този ден полетял не гарван, а Вхагар, най-старата и най-огромната от всички дракони във Вестерос. На нейния гръб яздел принц Емонд Таргариен, поставил сапфир на мястото на липсващото си око.

— Твоята цел е да получиш ръката на една от дъщерите на лорд Баратеон, — така казал на принца преди излитането дядо му сър Ото. — Те са четири, всяка от четирите ще ни свърши работа. Очаровай момичето и сключи брак, и лорд Борос ще доведе Бурен край на страната на брат ти. А ако се провалиш…

— Няма да се проваля, — заканил се Емонд. — Егон ще получи Бурен край, а аз — момичето.

* * *

По време на отпътуването на принц Емонд смрадта от кралската спалня се разнесла по цялата крепост на Мегор и множество сплетни и слухове плъзнали из замъка и кралския двор. Подземията под Червената цитадела погълнали толкова хора, заподозрени в измяна, че от изчезванията се заинтересувал лично Върховния септон. В писмото, което той изпратил от Звездната септа на Староград, се задавали въпроси за някои от изчезналите. Сър Ото Хайтауър, най-методичният човек, служил някога като Ръка, искал още известно време за подготовка, но кралица Алисънт разбирала, че не трябва повече да се отлага.

Принц Егон се уморил от тайнственост.

— Крал ли съм аз или не? — питал той майка си. — Ако съм крал, коронясай ме.

Биенето на камбаните, отбелязващо края на управлението, се раздало на десетия ден на третата луна на 129 година сл. З. Е. На Великият майстер Орвил най-накрая било позволено да изпрати гарвани и черните птици се вдигнали във въздуха със стотици, носейки известието за възцаряването на Егон дори и в най-отдалечените части на кралството. Повикали и мълчаливите сестри, за да подготвят тялото за изгаряне. Ездачи на светли коне разнесли новината на жителите на Кралски чертог, викайки:

— Крал Визерис е мъртъв, да живее крал Егон!

Чувайки виковете, едни плакали, други се радвали, но по-голямата част от простолюдието гледала мълчаливо, объркано и предпазливо. А понякога се дочували викове:

— Да живее кралицата!

* * *

В това време вървели спешни приготовления за коронацията. За място на провеждане на церемонията избрали Драконова яма, защото на нейните каменни стъпала под грамадния купол, можели да се вместят осемдесет хиляди души. Дебелите стени на ямата, здравият покрив и яките бронзови врати били надеждна защита срещу възможен опит изменници да провалят тържеството.

В определения ден сър Кристън Коул положил желязната, украсена с рубини корона на Егон Завоевателя на челото на най-големия син на крал Визерис и кралица Алисънт, провъзгласявайки го за Егон от дома Таргариен, втори с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите, повелител на Седемте кралства и пазител на владенията. Неговата майка, кралица Алисънт, любимката на народа, сложила своята собствена корона на главата на Хелена, съпругата и сестра на Егон. След като я целунала по двете страни, майката коленичила пред дъщеря си и промълвила, навеждайки глава:

— Моя кралице!

Тъй като Върховния септон в Староград бил вече твърде стар и немощен, за да пътува до Кралски чертог, честта да помаже челото на крал Егон със свещените масла и да го благослови със Седемте имена на бога, се паднала на септон Юстас. Някои от присъстващите, чиито очи били по-силни, можели да забележат, че редом с краля се намирали само четири бели плаща, а не пет, както по-рано. Предишната нощ поддръжниците на Егон II понесли първата измяна: сър Стефон Дарклин от Кралската гвардия се измъкнал от града заедно със скуайъра си, двама стюарди и четирима стражи. Под прикритието на тъмнината се добрали до странична врата, където ги очаквала рибарска лодка, за да ги отведе на Драконов камък. Те носели със себе си открадната корона: обръч от жълто злато, украсен със седем скъпоценни камъка в различни цветове, която носил крал Визерис, а преди него Старият крал Джеерис. Когато принц Егон предпочел да носи желязната корона с рубини на Завоевателя, с чието име бил назован, кралица Алисънт заповядала короната на Визерис да бъде заключена, но стюардът, който получил заповедта, избягал с нея.