Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 5

— Докато е жив дори един законороден Таргариен, нито един Стронг не може да се надява да седне на Железния трон, — казал Коул. — Ако Ренира иска да предаде след себе си властта на своите копелета, ще й се наложи да ви обезглави.

Само и единствено това, накарало Егон да приеме предложената от Малкия съвет корона.

Сър Тиланд Ланистър, бил обявен за надзорник на хазната на мястото на покойния лорд Бисбъри и незабавно започнал да действа. Златото на короната било разделено на четири части. Едната от тях поверили на грижите на Желязната банка на Браавос, друга със силна охрана била изпратена в Скалата на Кастърли, трета изпратили в Староград. Остатъкът от богатствата бил предназначен за подкупи и дарове, а също и за наемници, ако потрябват. За да запълни мястото на сър Тиланд на поста надзорник на корабите, сир Ото изпратил гарван до Железните острови при шестнадесетгодишния дързък и кръвожаден лорд-жрец на Пайк, Далтон Грейджой по прякор Червения Кракен, предлагайки за неговата преданост адмиралско звание и място в съвета.

* * *

Минал ден, след него друг. Нито септони, нито мълчаливи сестри били повикани в покоите, където лежало подутото и гниещо тяло на крал Визерис. Не забила нито една камбана. Излетели гарвани, но не към Драконов камък. Вместо натам, те се отправили към Староград и Скалата на Кастърли, към Речен пад и Планински рай, и към много други лордове и рицари, които кралица Алисънт имала причини да смята за поддръжници на своя син.

Записите от Великия съвет през 101 година били извадени и щателно изучени. Взели предвид, кои лордове са поддържали тогава Визерис, а кои — Ренис, Лена или Ленора. Лордовете, които предпочели тогава наследник мъж пред наследница жена, били двадесет към един, но имало и несъгласни. Тези домове най-вероятно щели да подкрепят Ренира, ако се стигнело до война. Сър Ото пресметнал, че принцесата би получила помощта на Морския змей и неговите кораби и вероятно на другите лордове от източното крайбрежие: лордовете Бар Емон, Маси, Селтигар и Краб. Може би, дори на Вечерната звезда Тарт. Тези лордове не разполагали с голяма сила, с изключение на Веларион. Северняците предизвиквали повече опасения: в Харънхъл Зимен хребет се е изказал в полза на Ренис, а също и знаменосците на лорд Старк — Дъстин от Бароутън и Мандърли от Бял пристан. На Арин също не можело да се разчита, защото в Орлово гнездо сега управлявала жена — лейди Джейн, Девата на Долината, чиито права също щели да станат съмнителни, ако се отхвърлели тези на принцеса Ренира.

Най-сериозната опасност смятали, че е Бурен край, защото домът Баратеон винаги бил привърженик на претенциите на принцеса Ренис и нейните деца. Въпреки, че старият лорд Бормунд бил мъртъв, неговият син Борос бил още по-войнствен от баща си и дребните лордове от Бурен край, със сигурност щели да го последват.

— Тогава трябва да го убедим да поведе хората си за нашия крал, — обявила кралица Алисънт, след което изпратила да повикат втория й син.