Читать «Мечът на Ликтора» онлайн - страница 169

В периода, за който се разказва в ръкописите, архонтите и тетрарсите са били назначавани от самодържеца, който, като представител на хората, разполагал с цялата власт. (Вижте обаче казаното по този въпрос от Фамулимус в разговора му със Севериън.) Тези официални лица е трябвало да прилагат на практика заповедите на самодържеца и да раздават правосъдие в съгласие със заварените обичаи на населението, което управляват. Също така били упълномощени да създават местни закони — валидни само в района, управляван от законодателя и само докато трае мандатът му — и да налагат спазването им под заплаха от смъртно наказание. В Тракс, както и в Двореца на Самодържеца и в Цитаделата, излежаването на определен срок в затвора — нашето най-често използвано наказание — изглежда, е било непознато. Затворниците във Винкулата просто изчаквали изтезанията или екзекуцията си, или били държани там като гаранция за доброто поведение на приятелите и роднините си.

Както ясно личи от ръкописа, управлението на Винкулата („Къщата на оковите“) е било само едно от задълженията на ликтора („онзи, който оковава“). Този служител бил следващ по ранг и пряко подчинен на архонта и отговарял за прилагането на криминалното законодателство. При определени церемонии той вървял пред господаря си с меч в ръка, което целяло да напомни на населението за властта на архонта. По време на заседанията на архонтския съд (както се оплаква Севериън) ликторът бил длъжен да стои от лявата страна на съдийската» скамейка. Екзекуциите и другите по-тежки присъди се изпълнявали лично от него, пак той наблюдавал и дейността на ключараните („онези с ключовете“).

Тези ключарани били не само стражи във Винкулата — проявявали се също като полицейски детективи, дейност, улеснена значително от правото им да изтръгват със сила информация от затворниците. Ключовете, които носят, изглеждат достатъчно големи да се използват като сопи, което ги прави и техни оръжия, освен другите им функции като оръдия на труда и символи на правата им.

Димарчиите („онези, които се бият по два начина“) били униформените полицаи на архонта, а също и личният състав на войската му. Името им обаче не се дължи толкова на тази им двойна функция, а по-скоро на въоръжението и подготовката им, които им позволявали да се сражават както като кавалерия, така и като пехота, в зависимост от случая. В състава им влизали професионални войници, ветерани от военните кампании на север и обучени мъже, които не били от местното население.

Самият Тракс очевидно е бил укрепен град. Такова място едва ли би могло да устои повече от ден срещу враговете асциани — предназначението му по-скоро било да отблъсква апетитите на разбойници и разбунтували се ликуващи или дребни благородници. (Съпругът на Сириака, който би бил почти незабележим в Двореца на Самодържеца, явно е представлявал някакъв фактор и дори опасност в района на Тракс.) Макар на ликуващите и на дребните благородници да било забранено поддържането на частни армии, почти няма съмнение, че мнозина от последователите им, макар да се наричали ловци, стюарди и други подобни, всъщност са били повече или по-малко войници. Тяхното присъствие било необходимо, за да защитават господаря си от мародери и да събират рентите, но в случай на гражданско неподчинение те представлявали потенциален източник на сериозна опасност за хора като Абдиесус. Укрепеният град, построен на двата бряга на реката, би му дал почти необратимо преимущество при всеки конфликт от подобно естество.