Читать «Мечът на Ликтора» онлайн - страница 168

Дълго време стоях коленичил с гръб към замъка и местех очи от това странно, грейнало съкровище към вълните и обратно, като се опитвах да осмисля значението му. Като го гледах така, без сапфирената му обвивка, силно усещах един ефект, който въобще не бях забелязал през дните преди да ми го отнемат в къщата на хетмана. Погледнех ли към него, той сякаш заличаваше мислите ми. Не както го правят виното и някои опиати, като лишават мозъка от способността му да мисли, а заменяйки го с едно по-висше състояние, за което нямам име. Отново и отново усещах как навлизам в това състояние, все по-високо и по-високо, докато в един момент не се уплаших, че повече не ще успея да се върна към онзи режим на съзнателност, който наричам нормалност, и отново и отново се откъсвах от него. При всяко следващо изплуване чувствах, че съм получил някакво необяснимо прозрение в неизбродни реалности.

Накрая, след дълга поредица от смели гмурвания и страхливи отстъпления, разбрах, че не бива никога да достигам до истинското познание за малкото нещо, което държах в ръката си, и заедно с тази мисъл (защото беше мисъл) дойде и трето състояние — състояние на щастливо подчинение на и аз не знам какво, подчинение без размишления, защото вече нямаше върху какво да се размишлява, и без ни най-малка следа от брожение. Това състояние продължи през целия ден и през по-голямата част от следващия, когато вече бях навлязъл дълбоко между хълмовете.

Тук ще спра, след като преведох теб, читателя, от крепост до крепост — от оградения със стени град Тракс на горното течение на Асис, до замъка на великана на северния бряг на далечното езеро Дютурна. За мен Тракс беше портата към дивите планини. По подобен начин самотната кула щеше също да се окаже порта — самият праг на войната, война, едно от чиито единични, отдалечени сражения се беше състояло тук. От онова време до това време тази война ангажира вниманието ми почти без прекъсване.

Тук спирам. Ако нямаш желание да се гмурнеш рамо до рамо с мен в тази борба, не те виня. Тя не е от лесните.

КРАЙ

ПРИЛОЖЕНИЕ

БЕЛЕЖКА ВЪРХУ МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Краткото описание, което ни е оставил Севериън за работата си в Тракс, е най-доброто (макар и не единственото) свидетелство, с което разполагаме относно начина на управление по времето на Общността, така както се е прилагало извън бляскавите коридори на Двореца на Самодържеца и гъмжащите улици на Несус. Без съмнение разграничаването, което ние правим между законодателната, изпълнителната и правосъдната системи, е неприложимо — управници като Абдиесус биха се изсмели на нашата идея, че законите трябва да се създават от една група хора, да се прилагат от втора и да се съдят от трета. Те биха сметнали подобна система за несработваща, каквато тя често доказва, че е.