Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 16

Бяха дошли, за да го убият. И го сториха. Собствените му хора не вдигнаха и пръст, за да го защитят. Никой не ги и нападна. Тялото на Юхан бе нарязано на парчета и хвърлено на свинете в задните дворове на Скара, така че да не може да се организира кралско погребение.

В лето Господне 1154-то зимата дойде по-рано и когато ледовете покриха земята, крал Сверкер поведе войската си от Сконе до Финведен и Смоланд. Войската изгаряше и рушеше всичко по пътя си, но напредваха бавно, тъй като тази година имаше много сняг и конете, и впрегнатите животни с мъка си проправяха път.

Освен това селяните във Веренд оказаха съпротива. По времето на бащите им норвежецът Сигурд Кръстоносеца, който в името Господне поел на кръстоносен поход из Веренд, бе опустошил селото. След това намерил пет-шест избягали крепостни, които принудил да избират между меча и кръщението, но иначе хората помнеха най-вече как задигнал повече от 1500 вола.

Жителите на Веренд, които не бяха наясно по въпроса относно една или друга обезчестена жена, или какви причини могат да изнамерят кралете, за да заграбват и опустошават, бяха решили на своя съвет, че ако трябва да умрат, по-добре е да умрат като мъже според изконните вярвания на дедите им. Да умрат като слуги или роби, без да се съпротивляват, бе равностойно на позорна смърт. Освен това човек никога не знае какво ще стане, когато става въпрос за война. Нищо, освен едно. Онзи, който не се бори или е сам срещу чужда войска, със сигурност ще умре, препречи ли й път. Всичко останало беше в Божиите ръце.

Крал Свен Грате изпадна в затруднение. Жителите на Веренд се защитаваха зад струпаните дървета, които бяха изсекли от гората. На кралската войска й отне много усилия и време, за да се пребори с тези натрупани дървета. Така и не победи истински. Ако привечер, когато битката трябваше да се прекрати заради тъмнината, изгледите бяха добри, то на сутринта защитниците на натрупаните дървета бяха изчезнали. Бяха се обединили с жителите на някое далечно селце, които пък защитаваха своите домове. Всичко започваше наново.

Привечер войниците от датската войска изчезваха на големи групи и се запътваха към дома. Тези, чиято професия бе да водят битки, знаеха, че вече бе минала доста голяма част от зимата. Дори и в крайна сметка да победяха тези проклети селяни, щяха да попаднат в равнинните полета на Западна Готаланд напролет и да затънат в калта. Освен това селяните от Веренд се защитаваха по един доста подъл начин. Убиваха и нарязваха на парчета всеки нещастник, който им попаднеше. Вечер се промъкваха на малки групички, нападаха пазачите и след това отмъкваха толкова коне и волове, колкото успееха, преди да дойдат подкрепленията. После изчезваха в непрогледната гора.