Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 278

Щом узна за пристигането на неприятеля, Арн тръгна от Форшвик на юг начело на три ескадрона лека конница, за да събере сведения, а през това време изпратиха вестоносци да поискат помощ от свеите и норвежците.

На втория ден, докато хората му вървяха край датската армия, Арн разбра, че няма да е толкова лесно, колкото първия път. А когато видя Сверкер Карлсон и архиепископ Валерий в центъра на войските им, кръвта му се смрази, както не беше се случвало от първите му години в Светите земи. Всъщност Сверкер беше обграден от почти сто души, носещи облеклото и щитовете на хоспиталиерите — червена ризница с бял кръст.

Трудно беше да се разбере защо хоспиталиерите се бяха съюзили със Сверкер и Валдемар. Все пак едно беше сигурно: сто хоспиталиери бяха равни на също толкова тамплиери, а самият Саладин би бил впечатлен. Никой в северните страни не би могъл да победи такава сила.

Веднъж свикнал с мисълта, че трябва да се бие срещу най-добрите рицари на света, Арн се учуди, че те не вървят начело на армията, както имаха обичай. Така беше винаги в Светите земи: хоспиталиерите в авангард, тамплиерите в ариергард — в двете най-уязвими части на настъпващата армия. Тук хоспиталиерите бяха в центъра, като по този начин излагаха на конна атака и предната, и задната част. Със сигурност датчаните считаха, че за тях най-важно е да предпазят Сверкер Карлсон.

Този път датчаните се насочиха право към Фалкьопинг, сякаш имаха намерение да отмъстят за поражението си. Тъй като беше средата на лятото, реколтата още не беше узряла. Затова, за да се запасява, врагът трябваше да изземе месото и впрегатния добитък. Дори и датската армия да беше по-уязвима отзад, където се намираха провизиите, трябваше да се изчака тя да отмине Фолкьопинг, за да я атакуват.

По-важно беше да избързат и да предупредят жителите на крепостта да скрият всичко, което можеше да бъде разграбено от датчаните. Това отне два дни. Когато датчаните пристигнаха във Фолкьопинг, в града нямаше нищо, което врагът би могъл да вземе.

Арн показа повече предпазливост от когато и да било за времето, в което командваше дружини. Той прекара почти седмица, само следвайки отстрани дългата змия от вражески пехотинци и конници. Изчака подкреплението от хората на Бенгт Елинсон и Суне Фолкесон, които доведоха не само други леки конници, но и ескадрон от тежката конница. След това той не можеше да си позволи да чака повече.

Тримата се уговориха как да поведат първата атака. Мястото трябваше да бъде избрано внимателно, за да може да се действа бързо. Изчакаха още ден, докато хората от Форшвик намерят достатъчно високо, покрито с растителност възвишение, близо до което трябваше да мине вражеската армия. Застанаха там в засада.

Датчаните вече имаха навика непрестанно да виждат облечени в синьо конници да преминават недалеч от тях, без да смеят да ги нападат. Именно затова тази първа атака беше за тях истински гръм от ясно небе, който ги изненада със силата си. Изведнъж от една букова гора пред датската армия изскочиха три ескадрона лека конница. Застанаха в дълга редица и се приближиха възможно най-много, за да улучат целта с арбалетите си. След тях оставаше да ехти врявата от цвилещи коне и викове на ранени мъже. Ако уцелеха, врагът имаше един рицар по-малко и един ранен повече, който да пренася със себе си. Ако не уцелеха, поне убиваха коне.