Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 275

Вече от седем години брат Жозеф ги обучаваше с Биргер Магнусон и им беше предал всичко, което знаеше. Така че той вече се занимаваше с малка група млади християни. Нима Алде нямаше да наследи един ден Форшвик? Тя имаше нужда от знания, които брат Жозеф не можеше да й даде. Сега вече Сесилия се занимаваше с дъщеря си. Беше започнала да й предава тайните на счетоводството, които бяха и сърцето, и разумът на създаваните от тях богатства, както с ръцете, така и с духа. За да разбере по-добре какво има зад тези сметки, Алде посещаваше работилниците, придружавана от майка си, като се стараеше да се запознае с всеки малък детайл.

За Биргер Магнусон също беше време да смени учителя си и от три години, заедно с другите обучаващи се рицари, той следваше школата на Сигурд. Като внук на Арн, той получи особената чест да присъства на уроците по военна тактика, предавани от дядо му в рицарската зала и предназначени само за посветените в рицарство или командващи ескадрон.

Гуре, братът на Арн, се занимаваше с работилниците и строежа. Сесилия се беше заела с корабната търговия. Рицарите и командирите на ескадрони обучаваха най-младите в боравенето с меч и копие и ездата. Арн имаше повече време отпреди, което посвещаваше на двамата млади.

Не се съмняваше, че брат Жозеф ги беше научил добре на латински и франкски — можеше да разговаря с тях на тези езици, както на местния. Сигурен беше, че от брат Жозеф бяха научили добре философията и логиката, граматиката и Светото писание.

Но имаше неща, които и най-набожният и учен цистерианец не познаваше: тези, които не се намираха в никоя книга и които можеха да научат само на бойното поле, по време на заседанията на съвета на кралството или от най-влиятелните хора в Църквата. Това знание нямаше име, а Арн го наричаше наука за властта. Затова започна да дава уроци на Алде и Биргер.

Съществото на тази наука се състоеше в осъзнаването на факта, че тя можеше да послужи както на злото, така и на доброто. Следователно беше необходимо опитно око, което да направи разликата. Властта можеше да отслабне, но както и розите, които растяха около къщата му и в градините край езерото, на нея й трябваше вода.

А тази вода беше не нещо друго, а Божието слово, чистата вяра, лишена от егоизъм, която позволяваше на властта да се укрепва в името на доброто.

Властта беше също и сила. Да имаш много бронирани рицари означаваше да имаш сила и следователно власт. При това тази сила богобоязливият човек трябваше да използва добре, защото както казва свети Павел в посланието си до римляните: