Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 16

Дали това беше двойно чудо или просто чудо, можеше да се спори впоследствие. Не се знаеше дали точно в този момент старият господар Магнус горе на кулата възвърна разсъдъка си. Но едно беше сигурно — Арн Магнусон, за когото по това време се разказваше само в сагите, се беше завърнал след дълги години, прекарани в Светите земи.

* * *

На този ден в Арнес настана голяма врява и суматоха. Когато стопанката Ерика Йоаршдотер излезе, за да почерпи гостите с бира за добре дошли, и съзря Арн и Ескил да идват през двора, прегърнати през рамо, тя изпусна всичко, което носеше, и се затича към тях с разтворени обятия. Арн пусна брат си Ескил, застана на колене, за да посрещне подобаващо мащехата си, и след това беше почти премазан, когато тя се хвърли на врата му и го разцелува така невъзмутимо, както само една майка би могла. За всеки беше очевидно, че завърналият се воин не е свикнал с такива обичаи.

Колите се завлачиха със скърцане и скрибуцане по двора, тежки сандъци и множество оръжия бяха разтоварени и прибрани в кулата. Пред стените на крепостта припряно беше издигнат палатков лагер от корабни платна и чуждоземни килими, а много ръце, готови да услужат, помогнаха да се направи ограда с врата за всичките коне на Арн. Няколко телета бяха заклани, а готвачите накладоха огньовете си. Скоро около Арнес се понесе многообещаващ мирис на очакваната вечеря.

След като Арн поздрави всички стражи, някои от които не бяха склонни да превият коляно пред него, той изведнъж попита за баща си, а лицето му беше така напрегнато, все едно че очакваше скръбна вест. Ескил рязко отвърна, че баща им вече не бил с ума си и стоял горе в кулата. Арн веднага се отправи с широки крачки към кулата, а бялото му наметало с червен кръст се развяваше като платно и всеки, който се изпречеше на пътя му, мигом се отдръпваше оттам.

Той откри баща си горе при дясната бойница в лошо състояние, но с щастлив израз на лицето. Баща му стоеше до стената заедно с един слуга, който подпираше парализираната му страна, и с груба тояга в здравата си ръка.

Арн бързо наведе глава, целуна здравата ръка на баща си и го прегърна. Баща му беше слаб като дете, здравата му ръка беше също толкова тънка, колкото болната, и миришеше неприятно. Арн остана така без да знае какво да каже, когато баща му с огромни усилия и набръчкано чело се наведе право към него и прошепна:

— Божиите ангели… ще се веселят… а угоеното теле… ще бъде заклано.

Арн чу думите съвсем отчетливо, а те бяха и напълно разбираеми, защото така ясно насочваха към разказа от Светото писание за завръщането на блудния син. Следователно всички приказки, че баща му е изгубил разсъдъка си, бяха пълни глупости. Облекчен, Арн го вдигна на ръце и започна да обикаля площадката на бойницата, за да разбере как баща му живее там горе. Когато видя тъмната стаичка, нещата се оказаха по-лоши, отколкото се беше страхувал. Той смръщи вежди заради киселата миризма на урина и недоядена храна, обърна се рязко и тръгна към стълбището, като в същото време говореше на баща си като на напълно здрав човек, което никой не беше правил от много години, и му каза, че господарят на Арнес в никакъв случай няма да стои в кочина оттук нататък.