Читать «Слънцето на Бреда» онлайн - страница 106

В крайна сметка обаче случайността разреши загадката, като привнесе факт, подминат от няколко изследователи, включително от самия автор на тази поредица от романи, основаващи се почти изцяло на оригиналния ръкопис.

През август 1998 г., когато отидох да посетя Перес-Реверте в дома му близо до Ел Ескориал по издателски въпроси, той сподели с мен едно откритие, което току-що беше направил съвсем случайно. Предишния ден, докато работел върху епилога на третия том от поредицата, той се консултирал с произведението на Хосе Камон Аснар „Веласкес“ — един от най-изтъкнатите авторитети относно автора на „Предаването на Бреда“. В процеса на работата Перес-Реверте се натъкнал на нещо, от което бе още смаян. На страниците 508 и 509 от първия том (Мадрид, „Еспаса Калпе“, 1964) професор Камон Аснар потвърждава чрез резултатите от рентгеново изследване на платното някои мнения на Иниго Балбоа относно картината на Веласкес, които изглеждаха абсурдни, като например факта, доказан от рентгеновата снимка, че художникът първоначално е нарисувал знамена вместо копия. Всъщност в това няма нищо странно, когато става дума за живописец, известен с „разкаянията си“: променял в последния момент нанесени вече на картината образи и фигури, както и ситуациите, и изменял чертите на персонажите. Освен знамената, превърнати в копия — колко различно би било въздействието на картината в първоначалния й вид, — конят несъмнено е бил разположен в процеса на работа по три различни начина. В дъното пък, напълно в съответствие с реалното географско положение и близостта на дигата при Севенберг и морето, сякаш се мярка водно пространство и кораб. Спинола е бил скициран по-изправен; а в групата на испанците е възможно да се отгатнат други лица с големи дантелени яки. По неизвестни причини в окончателната версия Веласкес е изтрил лицето на мъж с вид на благородник — и още някои неща. Що се отнася до присъствието на Диего Алатристе, както е описано от Иниго Балбоа, който при това определя с точност местонахождението му — „… под хоризонталното дуло на аркебуза, което голобрадият войник държи на рамо…“ — то на това място зрителят може да види само празно пространство под главата на копиеносец в синя дреха, обърнат с гръб към наблюдателя.

Но същинската изненада — доказателство, че живописта, както и литературата, не е нищо друго, освен поредица от загадки, от запечатани пликове, съдържащи други запечатани пликове — се таеше в непълния ред, скрит на страница 509 от книгата на Камон Аснар, отнасящ се до това същото подозрително, празно пространство, на което рентгеновият анализ открива, че „… зад тази глава се отгатва друга, с орлов профил“.