Читать «Слънцето на Бреда» онлайн - страница 105

Знаменосецът, който крепи на рамо знамето, не може да е Диего Алатристе, нито пък голобрадият мускетар от задния план. Като се отхвърлят още бледият господин без шапка, намиращ се под знамето, до коня, както и едрият офицер с разрошена коса и снажно телосложение, който се намира под хоризонталното дуло на аркебуза — в който професор Серхио Саморано от университета в Севиля смята, че открива чертите на капитан Кармело Брагадо, — то някои учени защитиха възможността Алатристе да е изобразен в офицера зад коня, гледащ зрителя от десния ъгъл на картината. Други специалисти, като например Тембури, считат това лице за автопортрет на самия Веласкес. По този начин той би балансирал предполагаемото изписване на приятеля си Алонсо Кано в левия край в ролята на холандски стрелец.

Професор Саморано отбелязва още в студията си „Бреда: реалност и легенда“, че физически Диего Алатристе би могъл да прилича донякъде на офицера, изобразен вдясно на платното, въпреки че чертите на нарисувания испанец, посочва той, са по-меки от описваните от Иниго Балбоа, когато говори за капитан Алатристе. При всички случаи, както изтъква барселонският преводач и изследовател Мигел Антон в своето есе „Капитан Алатристе и предаването на Бреда“, възрастта на господина, ненадхвърляща тридесет години, не съвпада с действителната възраст на Алатристе през 1625, още по-малко пък с петдесетте и една или две години, които трябва да е навършил около 1634 — 1635, по времето, когато е създадена картината. Да не говорим и за това, че дрехите на офицера не съответстват на облеклото, което Алатристе, по онова време обикновен войник с низшето звание ефрейтор на отделение, би могъл да си позволи да носи във Фландрия. Съществува друга възможност — Алатристе да не е изобразен в групата отдясно, а сред испанците на долния склон, в средата на платното и зад протегнатата ръка на генерал Спинола. Но старателното проучване на чертите и облеклото, осъществено от специалиста на „Фигаро Магазен“ Етиен дьо Монтети, сякаш я изключва.

При все това твърдението на Иниго Балбоа на страница 12 от първия том от поредицата, звучи недвусмислено: „… баща ми бил смъртно ранен с изстрел от аркебуз на едно укрепление при Юлих… затова и Диего Веласкес не го изрисува по-късно в картината си за предаването на Бреда, както стори със своя приятел и съименник Алатристе, който си е там, зад коня.“ Тези категорични думи дълго време бяха смятани от по-голямата част от експертите за неоснователно твърдение на Иниго Балбоа. Те ги тълкуваха като измислица с цел отдаване на почит към паметта на обичания капитан Алатристе, но лишена от реално основание. Артуро Перес-Реверте ползва като документален източник за „Приключенията на капитан Алатристе“ спомените на Иниго Балбоа, войник във Фландрия и Италия, поручик-знаменосец при Рокроа, лейтенант на кралските пощи и капитан от испанската гвардия на крал Фелипе IV, който се оттегля от активна служба поради лични проблеми около 1660 г., на около петдесет години, след женитбата си с доня Инес Алварес де Толедо, вдовстваща маркиза Де Алгуасас, а по-късно изчезва изцяло от обществения живот (ръкописът, съдържащ спомените на Иниго Балбоа се появява едва през 1951 г. на търг на книги и ръкописи в къщата „Клеймор“ в Лондон). Но и самият Перес-Реверте признава, че дълго време е считал твърдението на Иниго относно присъствието на Диего Алатристе в платното на Веласкес за измислица.