Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 103

— Жалко, че не видяхте лицето му, когато му показах зелената книга — в пресипналия глас на поета прозираше умората му; още беше с прашните пътнически дрехи, с окървавените шпори и калните ботуши. — Луис де Алкесар стана по-бял от листовете, които поставих в ръцете му; после пламна целият, та се уплаших, че може да получи удар… Но най-важното беше да измъкнем Иниго оттам. За щастие успях да се приближа малко и да кажа припряно: „Господин секретар, няма време да си говорим разни врели-некипели. Ако не освободите момчето, вие сте загубен“… Което си е право, дори не опита да спори. Големият хитрец видя бъдещето си — така неизбежно, както и това, че един ден всички ние ще дадем сметка пред Всевишния.

Беше съвършено вярно. Преди писарят да успее да произнесе името ми, с пъргавина, която говореше много за качествата му на кралски секретар или за сериозността на случая, Алкесар бе излетял от ложата си като изстрелян от мускет, появявайки се пред слисания брат Емилио Боканегра, с когото размени шепнешком няколко бързи думи. По лицето на доминиканеца се изписаха последователно изненада, гняв и покруса, а отмъстителният му поглед би изпепелил дон Франсиско де Кеведо, но последният, изморен от пътуването, напрегнат от опасността, която още тегнеше над мен, и решен да стигне до края, дори ако този край настъпеше още там и го заловяха като престъпник, пет пари не даваше за всички убийствени погледи на света. Накрая, след като попи потта си с кърпа, отново блед, сякаш някой бръснар току-що му бе пуснал кръв, Алкесар се върна бавно в ложата, където чакаше поетът. И най-сетне, над рамото му, Кеведо видя как отзад, на подиума на инквизиторите, все още тресящ се от ярост, брат Емилио Боканегра викаше писаря. А последният, след като го слуша почтително няколко секунди, взе документа, който възнамеряваше да прочете заедно с присъдата ми, и го сложи настрани, изпращайки го в архивите за вечни времена.