Читать «Вода за слонове» онлайн - страница 186

Марлена поглежда към мен и пребледнява.

— Якоб! — ахва.

Изправям обърнатата пейка и сядам на ръба й.

— Той нарани ли те? Добре ли си? — питам.

— Добре съм, но ти? Чух, че… — гласът й се задавя и тя покрива уста с ръката си.

— Тръгваме още днес. Ще те наблюдавам. Просто напусни терена, когато ти се удаде възможност, и аз ще те последвам.

Тя се взира побледняла в мен.

— А Уолтър и Кемъл?

— Ще се върнем и ще видим какво можем да открием.

— Трябват ми няколко часа.

— За какво?

Чичо Ал стои пред готварницата и щрака с пръсти във въздуха. Ърл се приближава отвътре.

— В стаята ни има малко пари. Ще ги взема, когато той не е там — обяснява тя.

— Не. Не си заслужава риска.

— Ще внимавам.

— Не!

— Хайде, Якоб — вика ме Ърл и ме хваща за горната част на ръката. — Шефът иска да отминеш нататък.

— Дай ми една секунда, Ърл — отвръщам.

Той въздъхва дълбоко.

— Добре. Давай, съпротивлявай се. Но имаш само няколко секунди, преди да те разкарам оттук.

— Марлена — казвам отчаяно, — обещай ми, че няма да ходиш там.

— Трябва. Половината от парите са мои и ако не ги взема, няма да имаме и пукнат цент.

Изтръгвам се от хватката на Ърл и заставам лице в лице с него или поне с гръдния му кош.

— Кажи ми къде са и аз ще ги взема — изръмжавам, забивайки пръст в гърдите на Ърл.

— Под пейката до прозореца — забързано прошепва Марлена, надига се и заобикаля масата, за да застане до мен. — Тя се отваря. Намират се в една кутия за кафе. Но ще е по-лесно, ако аз…

— Добре, сега трябва да те отведа — Ърл ме обръща и извива ръката ми зад гърба, след което така ме блъсва напред, че се превивам на две.

Обръщам глава към Марлена.

— Аз ще ги взема. Ти дори не се доближавай до онзи вагон. Обещай ми!

Извивам се в приклещилата ме хватка и Ърл ме оставя да го направя.

— Казах, обещай ми! — изсъсквам.

— Обещавам — отвръща Марлена, — но внимавай.

— Пусни ме, кучи син такъв! — крясвам на Ърл. Само за ефект, разбира се.

Двамата разиграваме чудесно представление, докато напускаме палатката. Чудя се дали някой е разбрал, че силата, с която извива ръката ми, не е достатъчна, за да ми причини и най-слаба болка. Но пък той компенсира тази подробност, като ме избутва така, че отлитам поне на три метра през тревата.

Целият следобед минава в надничане иззад ъглите, промъкване зад палатки и привеждане под фургони. Но нито веднъж не се появява възможност да се приближа до вагон 48, без да ме забележат, а освен това не съм виждал Август от обеда, така че е напълно възможно да е там вътре. Затова търпеливо чакам удобен момент.

Днес няма сутрешно представление. Някъде около три следобед чичо Ал стъпва върху една кутия в средата на терена и съобщава на всички, че е в техен интерес днешното вечерно представление да бъде най-доброто в целия им живот. Не уточнява какво ще се случи, ако представлението не е най-доброто и никой не пита.