Читать «Мегре при министъра» онлайн - страница 81

На „Ке дез’ Орфевр“ Фльори очевидно не беше мърдал от стола си. Само подскочи на него, като видя бившия инспектор от улица „Де Сосе“.

— Няма нужда да ви представям един на друг, нали… — промърмори Мегре.

Беше единайсет и половина вечерта. Помещенията на Съдебната полиция бяха пусти. Светеше само в две от канцелариите.

— Моля те, свържи ме с министерството.

Лапоент веднага изпълни молбата му.

— Говорете с комисаря Мегре.

— Извинете, че ви безпокоя, господин министър. Не сте ли си легнали вече? Жена ви и дъщеря ви с вас ли са?… Да, има нещо ново… Много неща… Утре ще можете да съобщите пред Камарата името на човека, който е откраднал доклада „Калам“ от вашия апартамент на булевард „Пастьор“… Не веднага, не… Може би след час, а може би след два… Ако предпочитате да ме изчакате… Но не ви гарантирам, че това няма да ни отнеме цялата нощ…

Всъщност продължи три часа. Беше рутинна работа за Мегре и неговите хора. Тримата останаха дълго заедно в кабинета на комисаря. Мегре говореше и се спираше ту пред единия, ту пред другия.

— Както искате, момчета… Времето е пред нас. Избери си някой от двамата, Жанвие… Този, например…

Той му сочеше Пикмал, който до този момент не си бе отварял устата.

— Лапоент, ти се заеми с господин Фльори.

Така че в двата кабинета сега седяха по двама мъже на четири очи: единият задаваше въпроси, а другият се стараеше да не им отговаря.

Беше въпрос на издръжливост. От време на време Лапоент или Жанвие се показваха на вратата и правеха знак на комисаря да излезе в коридора. Говореха си тихо.

— Имам най-малко трима свидетели, които ще потвърдят моята версия — заяви Мегре на Беноа. — Между другото, и това е много важно, една от наемателките на булевард „Пастьор“ те е видяла да влизаш в апартамента на Поен. Ще продължаваш ли да мълчиш сега?

Най-накрая Беноа произнесе нещо:

— А вие какво щяхте да направите на мое място?

— Ако бях достатъчно голям подлец, за да бъда на твоето място, щях да започна да говоря.

— Но аз няма.

— Защо?

— Много добре знаете защо.

„Не и срещу Маскулен!“ Беноа добре знаеше, че той винаги щеше да успее да се измъкне. А един Бог знае какво щеше да се случи на съучастника му.

— Не забравяйте, че докладът е у него.

— И какво от това?

— Ами нищо. Просто си затварям устата. Ще ме осъдят за това, че съм обрал апартамента на булевард „Пастьор“. Колко ще ми дадат за това?

— Около две.

— А колкото до Пикмал, той ме последва по свое желание. Не съм го заплашвал. Значи не съм го отвлякъл.

Мегре разбра, че няма да успее да измъкне повече нищо от него.

— Признаваш ли, че си бил в апартамента на булевард „Пастьор“?

— Ще си призная, ако нямам друг изход. Това е всичко.

Само след няколко минути се оказа, че наистина няма друг изход. Фльори се бе сринал и Лапоент дойде да предупреди шефа си за това.

— Не е знаел нищо за Маскулен, а до тази вечер не е знаел и за кого работи Беноа. Не е могъл да му откаже да му помогне заради някои неща, които онзи е направил навремето за него.

— Даде ли му да подпише показанията си?