Читать «Мегре при министъра» онлайн - страница 78

— Може би си спечелил, а?

Жанвие посочи към една от вратите и каза:

— Другият е там, шефе.

— Предполагах. Върви да го изведеш.

На Пикмал щеше да му е трудно да избяга, защото вратата водеше към помещение, в което нямаше изход.

— Какво искате от мен? Имате ли заповед? — попита Беноа, опитвайки се да си възвърне хладнокръвието.

— Не.

— Ами в такъв случай…

— В такъв случай, нищо! Седни. Вие също, Пикмал. Ужасно мразя да говоря с хората, когато стоят прави.

Той размести няколко карти.

— Да не би да си го учил да играе белот на две ръце?

Вероятно беше точно така. Наистина Пикмал беше от хората, които никога през живота си не са пипнали карти.

— Ще седнеш ли на масата, Беноа?

— Нямам какво да ви кажа.

— Добре. В такъв случай аз ще говоря.

На масата имаше бутилка вино и само една чаша. Пикмал, който никога не играеше на карти, освен това никога не пиеше и не пушеше. Дали му се беше случвало да спи с жена? Може би не. Сега гледаше свирепо Мегре, като животно, свряло се в дупката си.

— Отдавна ли работиш за Маскулен?

Всъщност в тази обстановка Беноа не изглеждаше толкова не намясто, колкото в Париж. Може би именно защото тук бе повече на мястото си. Беше си останал селянин. Сигурно навремето е бил най-големият самохвалко на селото и е сгрешил, като го е напуснал и е отишъл да опита късмета си в Париж. Всички негови хитрини и шмекерлъци бяха типични за селянин на панаир.

За да си придаде самоувереност, той си сипа вино и попита иронично:

— Искате ли да пийнете?

— Не, благодаря. Маскулен има нужда точно от такива като теб. Най-малкото, за да проверява сведенията, които получава от всички страни.

— Да, продължавайте.

— След като е получил писмото от Пикмал, той е разбрал, че това е най-страхотният случай в цялата му кариера. Разбрал е, че ако успее да изиграе правилно своите карти, ще има шанс да държи във властта си повечето политици на страната.

— Щом така казвате.

— Да, така казвам!

Мегре продължаваше да стои прав. С ръце, кръстосани зад кръста, захапал лулата си, той ходеше напред-назад от вратата до камината и от време на време спираше пред един от двамата мъже. А Жанвие, седнал на крайчеца на масата, го слушаше с внимание.

— Най-много ме притесни фактът, че след като се е видял с Пикмал и е могъл да се снабди с доклада, той го е пратил в Министерството на строителството.

Беноа се усмихна самодоволно.

— Преди малко разбрах това, когато видях в дома на Маскулен машината за фотокопиране. Искаш ли да възстановим събитията в хронологическия им ред, Беноа? Можеш да ме прекъснеш, ако сгреша. Маскулен получава писмото от Пикмал. Като предпазлив човек, той те повиква и ти поверява задачата да се информираш. Ти установяваш, че това е нещо сериозно, че това наистина е подходящият човек, който може да се сдобие с доклада Калам… В този момент казваш на Маскулен, че познаваш някого в Министерството на строителството и той е шефът на кабинета. Къде си срещнал този човек?

— Това не е ваша работа.

— Да, това няма значение. Той ни чака в моя кабинет и ще уточним всички тези подробности след малко. Фльори е един нещастник, който никога не е разполагал с пари. Само че има това предимство, че е приет в средите, където на такъв мизерник като теб му затварят вратите под носа. Сигурно му се е случвало, с помощта на няколко банкноти, да ти предава сведения за някои свои приятели.