Читать «Мегре и сянката върху пердето» онлайн - страница 6

— Има ли телефон?

— Със сигурност…

Чуха разговора им по телефона. Там горе фигурата на госпожа Мартен вече не се очертаваше върху пердето. Затова пък някакво безцветно същество слезе по стълбите, прекоси крадешком двора и излезе на улицата. Мегре разпозна шапката и светлобежовото палто на господин Мартен.

Беше полунощ. Младите момичета с грамофона изгасиха лампата. Освен в канцелариите продължаваше да свети само в салона на семейство Сен Марк, на първия етаж, където бившият посланик и акушерката разговаряха полугласно сред блудкавата миризма на болница.

Въпреки късния час, когато господин Филип пристигна, беше облечен много изискано, гладко обръснат, със сиви ръкавици от шведска кожа. Беше около четирийсетте, същински еталон на сериозния и добре възпитан интелектуалец.

Разбира се, новината го изненада и дори го разстрои. Но в неговото вълнение имаше нещо недоизказано.

— При живота, който водеше… — въздъхна той.

— Какъв беше този живот?

— Никога не бих казал нещо лошо за господин Куше. Впрочем нищо лошо не би могло да се каже за него… Той имаше право да разполага както намери за добре с времето си.

— Един момент! Господин Куше сам ли управляваше фирмата си?

— Не, по никакъв начин. Той я лансира, но след като нещата потръгнаха, той остави на мен цялата отговорност. До такава степен, че понякога не го виждах по петнайсет дни. Ето днес например! Чаках го до пет часа. Беше навечерието на плащането на полиците. Господин Куше трябваше да ми донесе необходимите пари за плащанията, които трябваше да се направят на другия ден. Около триста хиляди франка. В пет часа бях принуден да си тръгна и му оставих един доклад върху бюрото.

Веднага го откриха там, написан на машина. Точно под ръката на мъртвия. Беше най-обикновен доклад: предложение за увеличение на заплатата на един служител и за отказ от един от доставчиците; проект за реклама в страните от Латинска Америка и т.н.

— Така че тези триста хиляди франка би трябвало да бъдат тук, така ли? — попита Мегре.

— Да, в огнеупорната каса. Доказателство за това е, че господин Куше я е отварял. Само ние двамата, той и аз, имаме ключ от нея и знаем шифъра…

Но за да отворят касата, трябваше да преместят тялото. Трябваше да изчакат, докато фотографите си свършат работата. Съдебният лекар пишеше своя протокол — Куше е бил убит с куршум в гърдите и тъй като е била разкъсана аортата, смъртта е настъпила мълниеносно. Можеше да се определи, че разстоянието между убиеца и жертвата е било три метра. И най-накрая, куршумът е бил изстрелян от оръжие с най-често срещания калибър — 6,35 мм.

Господин Филип даде някои обяснения на съдия-следователя:

— Тук, на площад „Де Вож“, са само лабораториите ни, които се намират зад тази канцелария.

Той отвори една врата. Пред очите на всички се откри голяма зала с остъклен таван, в която бяха подредени хиляди епруветки. На Мегре му се стори, че чува някакъв шум зад една друга врата.

— Какво има тук?

— Морски свинчета. А отдясно са канцелариите на стенографките и на служителите. Имаме и други помещения в Пантен, където се извършва по-голямата част от експериментите. Вероятно знаете, че серумите на доктор Ривиер са известни в цял свят…