Читать «Мегре и сянката върху пердето» онлайн - страница 44

Тя го гледаше учудено, без да подозира истината.

— Най-напред на първата си жена, макар че тя се е омъжила наново. После на втората… И освен това на вас…

Тя продължаваше да гледа втренчено Мегре и той забеляза как зениците й най-напред се разширяват, а после се замъгляват от влагата.

Най-сетне тя скри лицето си в ръце и заплака.

Глава осма

Болногледачът

— Той имаше болно сърце. И знаеше това.

Нина отпи голяма глътка от чашата с рубиненочервен аперитив.

— И точно затова си пазеше здравето. Казваше, че е работил достатъчно и че вече му е време да се порадва на живота.

— Говореше ли понякога за смъртта?

— Да, често! Но не за… за този вид смърт! Той си мислеше за своето сърдечно заболяване…

Беше от онези малки барчета, посещавани само от постоянните клиенти. Собственикът поглеждаше крадешком към Мегре, както прави обикновено богатият буржоа, сигурен в себе си. Пред цинковия тезгях мъжете обсъждаха следобедните надбягвания.

— Тъжен ли беше?

— Трудно ми е да ви обясня. Защото той не приличаше на другите мъже. Например, както сме на театър или някъде другаде. Той се забавлява. А после, без никаква причина, изведнъж ми казваше през смях: „Ама че свинщина е това животът, нали, Нинет!…“

— Грижеше ли се за сина си?

— Не.

— А говореше ли често за него?

— Не, почти никога! Само след като бе идвал да му иска пари.

— И какво казваше тогава?

— Само въздишаше и казваше: „Ама че нещастен глупак!…“

Мегре вече беше почувствал това. Поради една или друга причина Куше не е изпитвал особена любов към своя син. Изглеждаше дори, че е изпитвал по-скоро отвращение към младежа. И то до такава степен, че дори не се е опитвал да му помогне!

Тъй като никога не се е опитвал да му чете морал. И му е давал пари само за да се отърве от него или пък от съжаление.

— Келнер! Колко ви дължа?

— Четири франка и шейсет!

Нина излезе заедно с него от барчето и за момент останаха да стоят така двамата на тротоара на улица „Фонтен“.

— Къде живеете сега?

— На улица „Льопик“, първия хотел отляво. Дори не съм погледнала още какво му е името. Доста е чистичко…

— Когато забогатеете, ще можете…

Тя се усмихна през сълзи.

— Много добре знаете, че никога няма да бъда богата! Просто не съм създадена за това.

Най-странното беше, че Мегре имаше точно такова впечатление! Нина не приличаше на човек, който един ден ще забогатее! Но не би могъл да обясни защо.

— Ще ви придружа до площад „Питал“, откъдето ще се кача на моя трамвай.

Те тръгнаха — една странна двойка. Той беше огромен и тежък, а тя изглеждаше съвсем дребничка редом с широкия гръб на спътника си.

— Да знаете само колко съм объркана заради това, че останах сама! Цяло щастие е, че си имам театъра. Правим по две репетиции на ден, докато не бъде готово новото ревю.

Трябваше да прави по две крачки на една крачка на Мегре, така че й се налагаше едва ли не да тича. На ъгъла на улица „Пигал“ тя внезапно спря, а комисарят смръщи вежди и промърмори през зъби:

— Ама че глупак!

При все това не можеше почти нищо да се види. Срещу хотел „Пигал“ се беше събрала тълпа, имаше горе-долу четирийсет души. На прага стоеше полицай и се опитваше да разкара тълпата.