Читать «Мегре и детегледачката» онлайн - страница 6

Сега беше на трийсет и шест години, живееше със Стювелс от десет години, а преди три години, без никаква видима причина, двамата се бяха оженили в кметството на 3-ти район в Париж.

Лабораторията бе изпратила доклада си по случая. Зъбите бяха на около трийсетгодишен мъж, вероятно доста едър, който допреди няколко дни може би е бил още жив.

Стювелс бе отведен кротко в кабинета на Мегре и се беше започнала обичайната „песен“.

Седеше в канапето, тапицирано със зелено кадифе, с лице към прозореца, който гледаше към Сена. Онази вечер валеше като из ведро. В продължение на десет-дванайсет часа, докато бе продължил разпитът, се чуваха ударите на дъжда по стъклата и бълбукането на водата в капчуците. Книговезецът носеше очила с дебели стъкла и железни рамки. Правата му, доста дълга коса, беше разрошена, вратовръзката седеше накриво.

Беше образован човек, беше чел много. Изглеждаше спокоен и разумен, но нежната му кожа, типична за червенокосите, много бързо се зачервяваше.

— Как можете да обясните факта, че са намерили човешки зъби в пещта на вашето парно?

— Не мога да обясня.

— Да са ви падали зъби в последно време? Или пък на жена ви?

— Нито на единия, нито на другия. Моите зъби са изкуствени.

Беше извадил изкуствената си челюст от устата, а после я сложи обратно с привично движение.

— Можете ли да ми разкажете точно какво сте правили вечерта на 16, 17 и 18 февруари?

Разпитът се бе състоял на 21 февруари, след посещенията на Лапоент и Люка на улица „Дьо Тюрен“.

— Има ли петък измежду тези дни?

— Да, 16 февруари.

— В такъв случай този ден съм ходил на кино, в кинотеатъра „Сен Пол“, на улица „Сен Антонио“, както всеки петък.

— С жена си ли бяхте?

— Да.

— А другите два дни?

— Фернанда замина в събота на обяд.

— Къде отиде?

— В Конкарно.

— Отдавна ли беше решила да заминава?

— Майка й не е добре със здравето и живее с дъщеря си и зет си в Конкарно. В събота сутринта получихме телеграма от сестрата, Луиза, в която ни съобщаваше, че майка им е тежко болна. Така че Фернанда веднага се качи на влака.

— Без да се обади по телефона ли?

— Те нямат телефон.

— Майката много зле ли е била?

— Не, тя изобщо не е била болна. Телеграмата не е била изпратена от Луиза.

— Тогава от кого?

— Не знаем от кого.

— Ставали ли сте жертва на измами от този род и преди?

— Не, никога.

— Кога се върна жена ви?

— Във вторник. Използва случая, за да остане за два дни с роднините си.

— А вие какво правихте през това време?

— Работих.

— Един от наемателите твърди, че е видял как гъст дим излиза от вашия комин в неделя през целия ден.

— Възможно е, тогава беше много студено.

Беше вярно. В неделя и в понеделник времето беше много студено. Бяха съобщили за много ниски температури в покрайнините на Париж.

— Как бяхте облечен в събота вечерта?

— С дрехите, които нося днес.

— Никой ли не е идвал у вас, след като сте затворили магазина?

— Никой, с изключение на един клиент, който дойде да си вземе една поръчка. Искате ли да ви дам името и адреса му?