Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 183

— Мили боже! — ехидно рече той. — Мислех си, че никога няма да излезеш! Що за ангажимент си имал бе? Киното си гледал!

— Моля те! — въздъхна Игнациус. — Току-що ми бе нанесена травма. Хайде, бягай. Ще се срещнем утре, точно в един, на ъгъла на Канал и Ройъл.

— Окей, професоре! — Джордж взе пакетите и започна да се изнизва. — И ще си затваряме устата, нали така?

— Ще видим — заинати се Игнациус.

С треперещи ръце той изяде един хотдог и тайно хвърли око на снимката, която беше в джоба му. Гледана отгоре, фигурата на жената беше още по-внушителна и самоуверена. Разорена преподавателка по римска история или може би специалистка по история на средните векове? Ех, да беше показала лицето си! Онова, което тъй много го привличаше, бе усещането за самота, за безразличие, за уединена плътска и научна наслада, което се излъчваше от нея. Той погледна към нечетливия, мъничък адрес върху късчето амбалажна хартия. Бърбън стрийт. Разсъблечената жена бе в ръцете на рекламни изнудвачи. Какъв интересен образ за „Дневника“! Що се отнася до този труд, рече си Игнациус, чувствеността в него малко недостига. Тук-там му бяха нужни леки намеци, които да те накарат да примляснеш с уста. Навярно изповедта на тази жена щеше поне малко да го съживи.

Игнациус буташе количката си из Френския квартал и за един шеметен и кратък миг през ум му мина идеята да сплете интрига. Как само Мирна щеше да гризе от завист ръбчето на чашката еспресо! Той щеше да опише цял куп пикантни срещи с научната деятелка. Със своето минало и боециевски светоглед тя щеше да приеме стоически и като неизбежна съдба всичките му сексуални грубости и нетактични постъпки. Щеше да прояви разбиране. „Бъди добра към мен“ — щеше да й шепне той. Мирна вероятно подлагаше секса на същите яростни нападки, с които подхождаше и към социалния протест. Как ще се терзае само, когато й опише най-нежностните си наслади!

— А ще посмея ли? — Игнациус зададе въпроса сам на себе си, като в разсеяността си блъсна количката в една паркирана кола. Дръжката й се заби в корема му и той се оригна. Нямаше да казва на жената как е попаднал на нея. Най-напред щяха да разискват върху Боеций. Тя щеше да остане поразена!

Игнациус откри адреса и възкликна:

— О, боже мой! Клетата жена е в ръцете на демони!

Той огледа фасадата на „Нощна веселба“ и се затътри до стъклената витрина, за да прочете афиша. На него бе написано:

РОБЪРТА И. ЛИЙ

представя

ХАРЛЕТ О’ХАРА

хубавицата девица

(и нейния любимец!)

Коя ли бе Харлет О’Хара? И по-важното: що за любимец бе това? Игнациус беше заинтригуван. И тъй като се боеше да не привлече вниманието на собственицата нацистка, той седна неудобно на бордюра и реши да чака.