Читать «Спящата кукла» онлайн - страница 2

На процеса Пел се опита да копира поведението на Чарлс Менсън. Седнал неподвижно, гледаше втренчено съдебните заседатели и свидетелите — явен опит да ги сплаши. Има сведения, че вярва в способностите си на медиум. Обвиняемият бе отведен от съдебната зала, когато един от свидетелите не издържа под погледа му.

Съдебните заседатели ще решават присъдата утре. Пел може да получи смъртно наказание.

1.

Понеделник

Разпитът започна съвсем обичайно.

Катрин Данс влезе в стаята, където окованият с белезници четирийсет и три годишен мъж седеше до металната маса. Погледна я втренчено. Заподозрените винаги правят така, макар и не с такива необикновени очи. Неговите бяха бледосини, като цвета на небето, океана или скъпоценни камъни.

— Добро утро — поздрави тя и седна срещу него.

— Добро да е — отговори Даниел Пел, човекът, който преди осем години бе убил четирима души от едно семейство. С никого не беше споделил причината.

Говореше тихо. По брадясалото му лице премина лека усмивка и дребният, жилав мъж с дълга прошарена коса спокойно се облегна назад. Държеше главата си наклонена на една страна. За разлика от повечето осъдени, които озвучаваха разпитите си с дрънкане на вериги, докато с енергични жестове се опитваха да докажат невинността си, Даниел Пел седеше съвсем неподвижно.

За Данс, специалистка по разпити и кинесика (разчитане на жестовете), поведението и позата на затворника издаваха предпазливост, но също самоувереност, любопитство. Носеше оранжев затворнически гащеризон с щампа „Затвор «Капитола»“ на гърдите и безсмисления надпис „Затворник“ на гърба.

В момента обаче Пел и Данс не бяха в „Капитола“, а в строго охранявана стая за разпити в Окръжния съд на Салинас, на шейсет километра от затвора.

Пел продължаваше да я оглежда. Първо се вгледа в очите й — със също толкова наситен зелен цвят, колкото синьото на неговите, и оградени като в рамки от квадратните й очила. После плъзна поглед по сплетената й тъмноруса коса, черното сако и дебелия, прикриващ формите на тялото й бял пуловер. Забеляза също празния кобур на хълбока й. Изучаваше я внимателно — разпитващите и разпитваните проявяват взаимен интерес. (Тя казваше на студентите си: „Изучават ви със същото усърдие, с което вие тях — дори повече, защото имат повече да губят.“).

Данс бръкна в синята си чантичка, за да извади служебната си карта, и напипа мъничък пластмасов прилеп от миналия Хелоуин, който дванайсетгодишният Уес или по-малката му сестричка Маги, а може би и двамата дребни злосторници бяха пъхнали в чантата й. „Какъв контраст“ — замисли се. Само преди час закусваше с децата в кухнята на уютния си дом в идиличния Пасифик Гроув, като подхвърляше по някое парче бекон на двете кучета в краката им, а сега, седнала до една съвсем различна маса, се канеше да разпитва убиец.