Читать «Гръм и мълнии в Бландингс» онлайн - страница 8

След като размота шпаньола от глезените си и успокои наранените чувства на животното, позволявайки му да подуши уискито със сода, Достопочтеният Галахад извади от джобчето на жилетката си монокъл в черна рамка, тикна го в едното си око и огледа масата със зле прикрита погнуса.

— Чай?

Милисънт посегна към подноса с чашите.

— Захар и сметана, чичо Гали?

Той я възпря с ръка, уязвен в най-светите си чувства.

Знаеш, че не пия чай. Вреди ми на стомаха. И не ми казвай, че си започнала да си съсипваш здравето с тази отрова.

— Съжалявам, чичо. На мен ми харесва.

— Опичай си ума — предупреди я Достопочтеният, който обичаше своята племенница и не желаеше тя да се поддава на пагубни привички. — Да не вземеш да се пристрастиш към тая отвара. Казвал ли съм ти какво се случи с бедния Бъфи Страгълс през деветдесет и трета година? Някаква заблудена овца завлякла горкия стар Бъфи на една от ония лекции против алкохола, илюстрирани с нагледни материали и цветни диапозитиви. Идва той на другия ден при мен, един такъв прежълтял — жив да го оплачеш. „Гали — казва, — как постъпва човек, когато иска да си купи чай? Какви са общоприетите канали?“ „Чай? — попитах го. — За какво ти е притрябвал чай?“ „Да го пия“ — отвръща Бъфи. „Я се стегни, приятелю — смъмрих го аз. — Явно не си на себе си. Не можеш да пиеш чай. Ето, ще ти сипя едно бренди.“ „Не, никакъв алкохол вече — ми казва той. — Ако знаеш само какво причинява спиртът на дъждовния червей.“ „Ама ти не си дъждовен червей!“ — възразих аз, улучил начаса слабото място в доводите му. „Но дяволски скоро ще стана, ако продължа да се наливам с алкохол.“ Е, поспорих още малко с него, молих го със сълзи на очи да не прави необмислени постъпки, но нищо не можа да го разубеди. Той си набави десет фунта от тая гадост и към края на годината беше мъртъв.