Читать «Медея и нейните деца» онлайн - страница 2

Кримската земя беше винаги щедра към Медея, даряваше й най-редките си съкровища. Но пък и Медея с благодарност помнеше всяка своя находка, наред с най-незначителните подробности за време, място и всички отсенки на изпитаното някога усещане — като се започне от първи юли деветстотин и шеста година, когато, още малко момиченце, откри насред изоставения път към Ак Мечет „самодивско хоро“ — кръг от деветнайсет малки съвсем еднакви гъби с бледозелени гугли, местна разновидност на манатарката. А върхът в находките й от неядлив вид беше плосък златен пръстен с потъмнял аквамарин, който хвърли в краката й утихващото след буря море на малък плаж близо до Коктебел на двайсети август шестнайсета година, в деня на шестнайсетгодишнината й. И до днес носеше този пръстен, той вече беше враснал дълбоко в пръста й и от трийсетина години не можеше да се свали.

Тя усещаше с ходилата си благосклонността на тукашните места. С никое друго кътче не би сменила този западащ край и само два пъти през живота си беше напускала Крим общо за шест седмици.

Родом беше от Феодосия, по-точно бе родена в огромна, някога кокетна къща в гръцката колония, която отдавна се беше сляла с феодосийските покрайнини. По времето, когато се бе родила, къщата вече беше загубила някогашната си грация, ширнала пристройки, тераси и веранди в стремеж да се пригоди към бурното увеличение на семейството през първото десетилетие на така весело започналия век.

Същият бурен растеж на семейството бе съпроводен от постепенното разоряване на дядо й Харалампий Синопли, богат търговец, собственик на четири кораба с местодомуване в новото тогава феодосийско пристанище. Старият Харалампий, на стари години надживял ненаситноогнената си алчност, не спираше да се чуди защо съдбата, която го беше изтормозила с дълги години очакване да се роди наследник, с шест мъртвородени деца и безброй помятания на двете му жени, така щедро награждаваше с потомство единствения му син Георгий, когото беше добил след трийсетгодишни усилия. Но може това да беше заслуга на втората му жена — Антонида, която бе дала обет и стигна пеша до Киев, а след като роди и откърми сина им, до края на живота си не наруши благодарствения пост. А може плодовитостта на сина му да се дължеше на рижата кльощава снаха Матилда, която той бе докарал от Батуми и която бе влязла в дома им срамно непразна, а оттогава не спираше да ражда на всеки две години в края на лятото с космически мистериозна точност по едно кръглоглаво дете.

Старият Харалампий губеше сили с раждането на всяко внуче, пълнееше и към края на живота си заедно с богатството загуби и самия си образ на властен, жесток и способен търговец. Но кръвта му се оказа силна, не се разтвори в другите потоци и потомците му, които кръвожадното време не помля, запазиха наследената здрава физика и таланта, а всеизвестната му ненаситност се проявяваше по мъжка линия в огромна енергия и страст към градеж, докато при жените, както в случая с Медея, се изразяваше в грижовност, повишено внимание към всяка вещ и хитроумна практичност.