Читать «Медея и нейните деца» онлайн - страница 6

… Беше краят на април. Медеиното лозе беше прекопано, бахчата вече се бе наперила с всичките си лехи, а в хладилника й от два дни чакаше нарязан на парчета гигантски калкан, който й бяха донесли познати рибари.

Пръв се появи племенникът й Георгий с тринайсетгодишния си син Артьом. Георгий хвърли раницата на земята, спря насред двора и примижал от силното слънце, вдишваше сладкия гъст мирис.

— Режи-яж — каза на сина си, но онзи не разбра за какво става дума.

— Ето я Медея, простира пране — посочи Артьом.

Къщата на Медея се издигаше на най-горната част на Посьолок, но теренът беше стъпаловиден, на тераси и с кладенец в най-ниското. Там между големия орех и стария айлант беше опънато въже и Медея, която обикновено прекарваше обедната си почивка в домакински грижи, простираше изплакнатото със синка пране. Тъмносини сенки се шареха по синкавите платнища на кърпените чаршафи, чаршафите бавно се издуваха като ветрила на платноходи, сякаш щяха да отплават в грубосиньото небе.

„Защо не зарежа всичко по дяволите и да си купя къща тук — помисли си Георгий и се заспуска към леля си, която още не беше го забелязала. — А Зойка както иска. Ще взема Тьомка, Сашка…“

През последните десет години точно това му хрумваше в първите мигове в кримската къща на Медея…

Медея най-накрая забеляза Георгий и сина му, хвърли в празния леген последния изстискан и усукан на връв чаршаф и изправи гръб: