Читать «Медея и нейните деца» онлайн - страница 152

— Скоро всичко ще се промени и всичко ще е наред — педагогично отговори баща му.

Алик младши го изгледа с дълъг студен поглед:

— Аз не вярвам в Бог…

Същия ден сутринта дойде разрешителното за заминаване. Даваха им се двайсет дни за подготовката, което дори беше много. В спомените на приятелите изпращането се сливаше с помена, макар че Алик направи прощалната вечеринка в „Черьомушки“.

Дебора Лвовна остана при сестра си и Алик заминаваше със сина си и средно голям кариран български куфар.

Митничарите му иззеха едно листче хартия — последното стихотворение на Маша, написано малко преди самоубийството. Естествено, той го знаеше наизуст:

Изследването тегли познавача да се вглъби докрай във дълбината на принципа, по който птица грачи, или във каталози на вината. И ето, както с чувството си фино незримите отсенки именува, ще се превърне в птица, в глътка вино, във всичко, за което е бленувал. А въплътени в помисли чудати, безгрижни в глутницата хорска най-накрая, смирено ние ще сведем челата пред онзи, дето чезне във безкрая.

Епилог

За последен път бяхме с мъжа ми в Посьолок през лятото на деветдесет и пета година. Медея отдавна не беше между живите. В къщата й живееше татарско семейство и не ни беше удобно да влезем. Отидохме при Георгий. Той си беше вдигнал къща още по-нависоко от Медеината и бе направил артезиански кладенец. Жена му Нора е с все същия детски вид, но отблизо личи, че има малки бръчици под очите — така остаряват най-нежните блондинки.

Беше родила на Георгий две дъщери.

В къщата им беше многолюдно. Едва разпознавах в тези млади хора израсналите деца от седемдесетте години. Петгодишно момиченце с рижави къдрички, което много приличаше на Лизочка, хленчеше заради някакви момичешки глупости.

Георгий се зарадва на мъжа ми, с когото отдавна не се беше виждал. Мъжът ми също е от рода Синопли, но не от Харалампиевия, а на по-малката му сестра Поликсена. Дълго време изчисляваха роднинството, излезе, че са трети братовчеди.

Георгий ни поведе на гробището. Там Медеиният кръст е до обелиска на Самоня и скромно му отстъпва по височина. Георгий ни разказа на връщане как неприятно се изненадали племенниците на Медея, когато след смъртта й открили завещанието й, според което къщата оставала за никому неизвестния Равил Юсупов.

Никой не потърсил въпросния Равил и тогава Георгий се настанил в къщата на Медея с Нора, Танечка и малките им дъщерички. Намерил си работа в биостанцията.

След няколко години се появил Равил — както някога при Медея — късно вечерта в ранната пролет, и Георгий навадил от раклата завещанието и му го показал. Но минали още няколко години, докато Равил получил къщата. Две години се точило абсурдно съдебно дело за прехвърляне на имота и накрая всичко се уредило благодарение на настойчивостта на Георгий, който стигнал до инстанция на републиканско ниво, за да се признае за действително завещанието на Медея. Оттогава всички местни го смятали за луд.