Читать «Медея и нейните деца» онлайн - страница 148

Иванов, повехнал, прежълтял, с годините все по-подобен на будистки монах, го предупреждаваше: „Не е за твоя ум, не е за твоя характер…“

В предпазващите му думи имаше едновременно и почтителна оценка, и леко незачитане.

Бутонов, който имаше много високо мнение за Ника особено след толкова сполучливата й намеса в ремонта, реши да се посъветва с нея. Срещнаха се близо до театъра и отидоха в долнопробна кръчма на „Таганския площад“, удобна с местоположението си в пресечната точка на посоките им.

Ника изглеждаше прекрасно, макар че всичко по нея беше малко прекалено: дългото кожено палто, късата пола, големите пръстени и бухналата грива. Непринудено и весело си поговориха за едно-друго, Бутонов й разказа за проблема си, тя неочаквано се стегна, намръщи се и рязко каза: — Валера, знаеш ли, в нашето семейство традиционно стоим по-настрана от началството. Имах един близък роднина евреин дентист, та той си имаше любима шега: „Душата ми умира за съветската власт, но тялото ми не я иска.“ А ти с тази работа непрестанно ще й масажираш тялото… — Ника изруга каруцарски с високохудожествена лекота.

На Бутонов веднага му падна камък от сърцето: с веселата си псувня Ника реши въпроса му — Четвърто управление отпада. И той веднага й го съобщи с благодарност.

Дружеското им предразположение достигна такъв градус, че като свършиха с шишчетата, се качиха на бежовия москвич и Бутонов, без да задава никакви въпроси, зави на „Таганския площад“ и потегли към Расторгуево.

… Маша се измъчваше от най-непоносимото безсъние, когато всички приспивателни вече са изпити и спят ръце, крака, гръб, всичко спи освен малък център в главата, който изпраща един и същ сигнал: „Не мога да заспя… не мога да заспя…“

Тя се измъкна от леглото, в което спеше на кълбо Големия Алик, толкова мъничък в детската си поза. Отиде в кухнята, изпуши една цигара, пусна студената вода, наплиска се и полегна на кушетката, затвори очи — и пак: „Не мога да заспя… не мога да заспя…“

Той стоеше на вратата, вечният й ангел, в тъмночервено, мрачно; лицето му беше неясно, но очите му синееха ярко като от процепи на театрална маска. Маша забеляза, че вратата е фалшива, истинската каса на вратата е по-вдясно. Той протегна ръце към нея, сложи длани на ушите й и дори леко натисна.

„Сега ще ме научи на ясновидство“ — досети се тя и разбра, че трябва да си свали пеньоара. Остана по дългата нощница.

Той се намери зад нея и затисна ушите и очите й, а със средните пръсти започна да прави движения по челото й чак до началото на носа. Тънки цветни вълни доплуваха и отплуваха — дъги, разтеглени на безброй отсенки. Той чакаше тя да го спре и тя каза:

— Стига.

Пръстите му спряха. В бледожълтата ивица с неприятен зеленикав оттенък тя видя двама, мъж и жена. Много млади и стройни. Те се приближаваха като в бинокъл, докато тя не ги позна — родителите й. Двамата се държаха за ръце и се гледаха, майка й беше с познатата светлосиня рокля на тъмносини райета. И беше много по-млада от самата Маша. Жалко, че те не я виждаха.