Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 175

XXX

— Ейглетиер Даниел — издържал по снизхождение на изпитната комисия!

Гласът на екзаминатора отекна в ушите на Даниел и той почувствува как мускулите му се отпуснаха. Обля го приятна топлина. Като обърна глава, видя другите кандидати, които очакваха резултатите със загрижен вид и затаен дъх.

— Фавол Арман — издържал — продължи гласът. — Юблон Шарл — скъсан. Юбер Морис…

Списъкът бе дълъг. Около четиридесет имена. След някой си Ивело, също „скъсан“, в класната стая се вдигна голям шум. Едни не можеха да скрият радостта си, други силно изразяваха мъката си. И тъй като не познаваше никого от групата, Даниел побърза да се измъкне.

Като излезе от лицея „Карно“, където бе държал изпитите, той се учуди, че небето е така синьо. В два часа следобед, когато бе дошъл тук, времето бе мрачно, очакваше се дъжд. Появата на слънцето той счете като световно одобрение на неговия успех. А само като си помислеше, че дори тази сутрин трескаво преговаряше конспектите си по физика и математика! На писмения бележките му бяха почти слаби, но един вътрешен глас го успокояваше, че в края на краищата някакъв шанс ще го озари и той ще премине… Дори като видя в коридора позеленелите от страх типчета, които чакаха реда си с ученическите бележници в ръце, не се отчая. Всички момчета бяха с тъмни връзки, а момичетата — облечени скромно като сирачета и без грим, за да изглеждат по-сериозни пред изпитната комисия. Разхождаха се насам-натам, приповтаряха си формули, шушукаха си последните новини, подскачаха пред не матираната част на прозореца, за да зърнат в залата как учителите изпитват първите по списъка. Тия, които излизаха, имаха или сияещи, или потресени лица. Заобикаляха ги: „Е? Как мина? Не беше ли много завързано?“

Изпитанието започна с френския. Един млад и симпатичен учител го накара да прочете стихове от Леконт дьо Лил, а после го запита за разликата между романтиците и парнасците. Лесно. Темата бе разгледана в клас. На един дъх Даниел каза всичко, което знаеше. По математика и физика — обратното, стоя като истукан пред черната дъска. За щастие по история и английски получи висока бележка. Никога не ще забрави перипетиите на този ден, който ще остане, както той си мислеше, най-паметният в неговия живот. Изчезнала бе планината, която препречваше хоризонта му. Весел, свободен, чувстващ се победител, той долавяше как сърцето му бие в такт на военен марш… Раз, два! И ускори крачките, като навлезе по булевард „Малерб“. Бързаше да се прибере вкъщи, да съобщи новината — на едни лично, на други по телефона. Вчера баща му и Карол още не вярваха. Ще ги смае. Още повече че и Жан-Марк преди петнадесет дни бе издържал изпита си. Двоен удар в семейство Ейглетиер. Биха могли да украсят празнично улица „Бонапарт“. Пък и „Севър“! И Тюке! Франсоаз бе толкова чувствителна, че успехът на двамата братя положително ще ускори оздравяването й. Духовният свят — това е най-важното за жените! А пък Даниела — той си я представяше вече как пламти от радост и как възторжено блестят бадемовите й очи. Колко е прекрасно, че ощастливява толкова хора наведнъж! Около него бучеше градът — прашен, слънчев, дружелюбен. Едно такси се зададе. Той го спря. По дяволите скъперничеството! Да пътува с метрото в един такъв ден — значи да хули бога!