Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 113

— Какво правиш тук, драги? — каза му Филип, като го хвана за ръка.

Винаги биваше доволен, когато Жан-Марк идваше при него в бюрото му. Изпитваше двойно удоволствие — да покаже сина си на своите сътрудници и сам да се покаже на своя син в обстановката, в която властвуваше.

— Минавах — каза Жан-Марк. — И ако имаш една минута…

— Разбира се! Влез де! А вие, госпожице, няма да позволите да ни безпокоят! С изключение, разбира се, ако Хусон телефонира…

— А пощата, господине? — попита госпожица Бигарос.

— Донесете я веднага.

Той въведе Жан-Марк в кабинета си, седна зад голямата си работна маса, по която нямаше никакви книжа (неговият принцип бе: никакви преписки налице!), и опря глава на скръстените си ръце. Вдясно от него телефон, вляво малко табло с копчета на звънци… Бежови тапети, ковьор с негърска глава, на стената една абстрактна картина, подарък от някакъв налудничав клиент. Госпожица Бигарос поднесе папката с книжата за подписване и се оттегли почтително като сянка. Филип обърна един лист, хвърли поглед върху първото писмо, драсна един подпис и попита, без да вдига глава:

— Какво ново?

— Виж какво, татко — каза Жан-Марк. — Бих искал да се преместя… да живея сам…

Филип се изтегна върху гърба на фотьойла и се вгледа внимателно в сина си. Наложил си бе като правило в работата си никога да не издава учудването си. Впрочем сега не се изненада. Желанието на Жан-Марк бе логично; всеки младеж още при първата си сантиментална авантюра мечтае да живее далече от родителите си; важното е при тази промяна на живота да не се попречи на учението.