Читать «Проектът» онлайн - страница 31

— Разбира се, че е така — отвърна Екюър. — Тя наистина е намерила Рая. Всичките доказателства сочат, че го е открила. Имаме нужда от по-нататъшните й наблюдения, за да се опитаме да му дадем точно определение. Разбира се, разполагаме с нейните клонинги — три от тях, които вече растат. Но не можем да бъдем сигурни, че клонингите…

— Доказателства? Клонинги? За какви доказателства става дума? Ако си спомням добре, Рая не е реално съществуващо място. Той е някаква условност, състояние на духа, вяра…

— Слушайте, докторе, трудно е да се обясни…

— Така и подозирам.

— Нека се опитаме да проследим нещата — заговори Екюър. — Ватикан-17 или Ватикана започна да действа преди почти хиляда години с група роботи от Земята. На Земята роботите не са били допускани в никоя верска общност — не им е било позволено и да мечтаят за това — независимо за коя религия става дума. Мисля, че на някои места положението днес е различно. Роботите могат да станат вярващи — не навсякъде, но в определени области, на определени планети. Преди хиляда години това не е било възможно. Смятало се е, че изкуственият интелект не е в състояние да изповядва религия. За да бъде едно същество религиозно, да заяви, че принадлежи към дадена вяра, то трябва да притежава душа или нещо, еквивалентно на душа. Роботите нямали души или е било прието, че нямат, затова им е било забранено да вземат участие в религиозни тайнства. В каква степен сте запознати с роботите, докторе?

— Въобще не съм запознат, господин Екюър. През целия си живот вероятно съм разговарял с десетина от тях, макар да съм виждал малко повече на брой. Не съм се родил в страна на роботи. Имаше неколцина от тях в медицинската академия, но там човешките същества и роботите не общуваха помежду си. Всъщност, никога не съм познавал робот и никога не съм изпитвал необходимостта…

— Онова, което току-що казахте, е отговорът, който биха дали деветдесет и девет от всеки сто човека. Те не са свързани с роботите, не ги е грижа за тях. Вероятно мислят за тях като за подобия на човешки същества от метал, като машини, които се опитват да подражават на хората. Аз мога да ви уверя, че те са много повече от това. Никога не биха могли да бъдат, но днес тук, в Края на Нищото, те са повече от това. През последните хиляда години, роботите са претърпели развитие. Те са се превърнали в същества, независими от хората. Ала в процеса на еволюцията, никога не са забравяли, че са били създадени от човека. При това не се възмущават, както бихме помислили, от факта, че са изкуствено сътворени същества. Изобщо те все още чувстват близка връзка с човешките същества. Бих могъл да говоря цяла нощ за роботите, за онези, които са тук. Те са пристигнали на тази планета, защото им е било забранено да участват в религиозни тайнства другаде, достъпът до тази част от човешкия живот им е бил отказан, ала той много им допадал. Трябва да познавате робота добре, за да разберете инстинктивният му порив към религиозни изживявания. Това може да не е нищо повече, освен свръхкомпенсаторна реакция — дълбок инстинкт да моделират себе си колкото е възможно по-близо до човешката раса. Роботът е лишен от толкова много неща, с които разполага човекът. Съществуват толкова ограничения, наложени му от неговата собствена природа. Роботът не може да плаче, не може да се смее. Липсва му сексуален нагон — макар че създава други роботи. Поне тук нашите роботи създават други роботи, влагайки в тях такива нововъведения, каквито човешките им създатели никога не биха могли да измислят, а вероятно не биха и включили в роботите, дори и да са достигнали до тях. Тук, в Края на Нищото, възникна ново поколение роботи, не, нова раса. Но ето, че избързвам…