Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 224

Не помнеше името на момчето, но обстоятелствата, при които го беше видял, се бяха запечатали в паметта му. Беше миналата събота. Той беше един от няколкото пияни шофьори, напълно основателно арестувани, но после освободени, след като един от дрегерите беше обявен за развален.

Момчето във воксхола, което бе отнело още три живота, отивайки към небитието, беше сред хората, освободени поради по-важната от всичко необходимост да не се петни досието на Карол Джордан. Франклин се извърна отвратено. Изпитваше някаква дивашка наслада при мисълта за обаждането, с което щеше да уведоми Джордан за действителната цена на нейния нов отдел. Каквото и да постигнеха, то щеше да бъде опетнено с кръвта на невинни хора.

— Мамка му, надявам се да си е струвало да направят това заради нея — каза той, без да се обръща към никого, съзнавайки, че такова уравнение няма решение.

— Мислиш ли, че е осъществимо? — попита Тони.

Карол отпи глътка кафе. Групичка пийнали млади мъже се дотътриха, полюшвайки се, до будката за кафе, и продължиха да се побутват и блъскат, докато си поръчваха кафета и горещ шоколад. Карол ги гледаше, а Тони чакаше. Накрая тя каза:

— Ще ми направиш услуга. Много по-лесно ще ми бъде да не пия, ако ти си наблизо. Освен това ще ми помагаш с кучето.

Той се опита да прикрие радостта си, но не успя.

— Стига твоето приятелче Джордж да не ме погне с някоя ловна пушка.

Сведе поглед към кафето си и се усмихна. Само преди две седмици изобщо не би могъл да си представи подобен сценарий. Щеше да изглежда невъзможно те двамата с Карол да изминат толкова голяма част от пътя към помирението. Започваше поредният етап от един път, чието начало бе поставено преди много време, едно пътуване, белязано с кръв и трудности, пътуване, от което не би се лишил за нищо на света.

— Благодаря за поканата.

Думите му бяха заглушени от иззвъняването на телефона на Карол. Двамата се спогледаха и размениха натъжени усмивки.

— И всичко започва отново — каза Тони.

Благодарности

Хубавото на това да си измислиш полицейско подразделение е, че никой не може да ти каже, че си объркал някакви процедурни въпроси.

Но, разбира се, съществуват много други възможности за грешки. И за това, че ми помагаха да избягвам капаните, съм благодарна на Ангъс Маршъл, гуру на съдебномедицинския анализ, както и на Нийв Ник Дейд, специалист по противопожарна охрана и експлозиви. Благодаря на Саймън Вайт-Уилсън, от когото узнах за новото приложение на товарните контейнери.

Хората, които работиха усилено, за да поставят тази книга в ръцете ви, са цял отбор — сред тях Джейн Грегъри и нейният екип; Дейвид Шели, Луси Малагони, Тейлия Проктър и всички останали от „Литъл Браун“, които ме подкрепят така ентусиазирано; Ан О’Брайън, на която съм безкрайно благодарна, че се отказа от обещаващата кариера на джедай, за да стане мой редактор; и на многострадалното си семейство, защото благодарение на тях всичко става възможно.