Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 214

Не за първи път Тони изваждаше на преден план добрата страна.

— Прав е — каза Карол. — До скоро — и приключи разговора. После допълни: — Радвам се, че тя ще оживее.

— Да — отвърна разсеяно Тони. После отново закрачи. — И така, ако той реши да го направи, мисля, че ще се придържа към предварителната програма. Струва ми се, че ще избере смърт, която ще е отражение на онази, която вече е бил избрал за следващата жена. Но тъй като няма как да се върне в дома си, за да си осигури дрога или отрова, мисля, че ще копира смъртта на Мей Аим и ще скочи от тринайсетия етаж.

— Мисля, че се изсипваш — каза Карол. — Знам, че умееш да предвиждаш хода на мислите на психопати, параноици и всякакви откачалки, но този път вече ми се струва, че започваш да си измисляш в движение.

Тони отвърна с крива усмивка:

— В този случай и без това през цялото време измислям разни неща в движение. Понякога човек трябва да има доверие в себе си.

— Аз ти имам доверие. Но не съм сигурна в предположенията ти.

Той кимна.

— Няма проблем. Ще отида да помисля още малко — той размаха пръсти за поздрав и излезе в общото помещение на екипа, където огледа всичко, което беше окачено на дъската, а после намери свободен компютър и се разположи пред него. Порови се няколко минути в интернет, после стана и излезе навън, на слънце. Време беше да се заеме с онова, което можеше да прави най-добре.

58.

Кевин вдигна глава, когато Пола влезе, и я повика при себе си. Докато тя идваше към него, той повика и Стейси.

— Можеш ли да отделиш една минута, Стейс?

Тя вдигна глава и примигна, като че ли се събуждаше.

— Моля?

— Да дойдеш за минута?

Тя кимна, стана от мястото си зад мониторите и се протегна. Кевин се постара да не обръща внимание на начина, по който блузата се обтегна на гърдите ѝ. Години наред се беше приучавал да не проявява сексизъм, но беше трудно, когато женските тела бяха толкова близо, толкова привлекателни, толкова изкусителни.

Пола и Стейси седнаха в края на масата, на която той седеше, зает с издирването на стари приятели на Матю Мартин.

— Преди малко разговарях с Пени — каза той и хвърли тревожен поглед към отворената врата на Карол.

— Ще ни зарадваш ли? — попита Пола.

Той се почеса по ухото.

— Не бих употребил думата радост, но имам отговор.

— Кой е бил? — попита Стейси.

Гласът на Кевин преливаше от презрение.

— Бившият ни колега, детектив Сам Еванс.

Лицето на Стейси застина, клепачите ѝ не трепваха, устните ѝ бяха полуотворени. Пола си пое рязко дъх.

— Сигурен ли си?

— Пени е сигурна, а аз нямам причина да се съмнявам в думите ѝ. Тя знае, че ако ме прецака, занапред няма да научи нищичко за работата на отдела.

Докато той говореше, Стейси се обърна, влезе обратно в стаичката си и затвори вратата след себе си. Пола я изпрати с поглед.

— О, по дяволите — каза тя.

— Какво ѝ става на Стейси? — попита Кевин. — Искам да кажа, знам, че получаването на информация от органични форми на живот е извън нейната сфера на интереси, но поне разполагаме с необходимата информация.