Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 193

Освен ако… освен ако нямаше начин базата за сравнение да се разшири? Тя беше търсила само точни съвпадения? Ами ако имаше вариации? Понякога хората си правеха нови акаунти, когато сменяха адреса на електронната си поща или кредитната карта, от която искаха да платят покупката. Оставаше и още време. Нима не си струваше да опита?

Този път тя свали и разпечата списъците на купувачите на всяка една от трите книги поотделно. Реши да предостави сравнението на собствените си системи, вместо на системата на „Валхала“. Това вече бяха цели страници с имена. Невъзможно беше за човешки мозък да ги обхване. Но за програмист като Стейси не беше проблем да състави рутинно търсене, което да открие сродни вариации.

Отново поиска сравнение, включвайки този път вариациите, и пусна за обработване трите пълни списъка. И този път откри още едно съвпадение. Купувачът беше несъмнено мъж. Матю Мартин беше купил едновременно Улф и Секстън. А М. Дж. Мартин беше сред купувачите на Плат. Колко прекрасно беше, когато машините осигуряваха това, което не би било по силите на човешко същество.

Намирането на личните акаунти на двамата с фамилно име Мартин беше въпрос на няколко мига. Няколко натискания на клавишите, няколко плъзвания на пръсти по мишката и готово. Данните от кредитните карти бяха различни. Но адресът на лицето, от чието име са били извършени плащанията и в двата случая беше същият, и за още по-голямо удобство същият адрес бе даден и за получаване на доставката. Едни и същи инструкции го съпровождаха — ако получателят не си е у дома, пакетите можели спокойно да бъдат оставени под навеса в градината зад къщата. Имаше и списък с всички други покупки, извършени от двата акаунта.

Той беше купувал от „Валхала“ какво ли не. Компютърна периферия. Телефони с предплатени минути. Хранителни добавки с витамини. Джинси. СИМ-карти. Ножовка. MP3 песни. И книги. Трите, които беше търсила Стейси, плюс още четири. Сборници с поезия на Марина Цветаева, Мей Аим и Алехандра Писарник. Както и роман на Пинелопи Делта. Стейси не беше чувала за нито една от тях, но петминутно ровене в Гугъл разкри, че и четирите са се самоубили. Едната се беше обесила, другата скочила от висока сграда, третата взема свръхдоза барбитурат, четвъртата се отровила. По всичко личеше, че Матю Мартин е подготвил обширна кампания.

За повечето хора това би било достатъчна информация за утрешния брифинг. Но според Стейси това беше само основата, която трябваше да надгражда. Сега, когато разполагаше с името и адреса, тя имаше възможност да извлече и биографията. На първо място беше LinkUp, сайтът, на който хората можеха да публикуват разкрасените си биографии и да се свързват с всички, шито биха искали да впечатлят. Ето го и Матю Мартин, строителен инженер. Специалист по мостовете. Очевидно, ако някой искаше да строи или ремонтира мост, можеше да се обърне към Мартин. Беше работил по най-различни проекти в Обединеното кралство и в чужбина. Очевидно последният му работен ангажимент го беше отвел в планинските области на Шотландия. Стейси проследи линка за проекта и установи, че ръководител на строежа е била жена. Тя маркира информацията. Не че това я заинтригува особено, но можеше да прецени, че такова нещо би направило впечатление на Тони.