Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 164

— Това е. Разбрала си ме точно. Можеш да го направиш, нали?

Стейси въздъхна. В това, че беше толкова добра в работата си, имаше един проблем — всеки очакваше от нея чудеса на конвейер. Тъй като нито един от тях нямаше представа какво се случва вътре в системите, които те приемаха за даденост, те си представяха работата ѝ като развиваща се на едно равно ниво на сложност. Представяха си, че е също толкова лесно да разбиеш защитата на вманиачена на тема сигурност мултинационална компания, колкото и да влезеш в акаунта на някой тийнейджър в социалните мрежи.

— Това е сериозна работа, Тони — каза тя. — И аз не съм убедена, че разполагам с всичко необходимо.

— Занасяш се, нали? Никога няма да престана да се удивлявам как успяваш да измъкнеш толкова много неща през задната врата. Имаш истински усет за това как функционират системите.

— Нямам предвид това. Говоря за инструменти във физическия смисъл на думата. Не съм убедена, че имам всичко, което ми трябва, за да направя нещо такова. Може да ми се наложи да сглобя нещо и със сигурност ще трябва да пиша кодове. Или да адаптирам нещо, което съм правила преди, в зависимост от това на какво ще попадна там. Може да е по-лесно и по-бързо да намеря някой друг, който да го направи — Стейси не разбираше защо прави това признание пред Тони. Стандартната ѝ работна процедура предполагаше да не обяснява нищо на колегите си и да върши онова, което искаха от нея. Да поддържа мистичния си ореол на хакер-положителен герой. Никога не изпадаше в подробности за това колко лесна или трудна можеше да бъде дадена задача. Просто представяше резултатите като фокусник, който показва номерата си, сякаш изпълнява някакво обичайно, ежедневно действие. Ако трябваше да бъде честна, искаше ѝ се да я имат за нещо изключително. Но връзката ѝ със Сам я беше променила в толкова много отношения. Може би беше възможно да си признаеш, че не си непогрешима и хората все пак да те имат за нещо изключително. Ако имаше човек, пред когото не рискуваше с такова признание, това бе именно Тони.

— Това не е ли рисковано? Правила ли си го и преди?

Стейси помълча, после си пое дълбоко дъх.

— Да. Има двама души, на които вярвам безусловно. Молила съм единия от тях за помощ и той изпълни молбата ми, без да задава въпроси. И това ни струва само една ответна услуга, която вече е изпълнена. С другия се познавам, откакто започнах да се занимавам с програмиране. Правили сме заедно различни неща, но никога нещо, свързано с местата, на които работим. Но… ти знаеш, че имам частен бизнес, нали?

Тони се засмя.

— Е, доста отдавна съм наясно, че или работиш нещо допълнително, или източваш пари от Банк ъв Ингланд. Начин на живот като твоя е непостижим със заплатата на детектив.

За миг Стейси почувства тръпка на тревога.

— Карол знае ли?

Той помълча за миг, за да помисли.

— Бих казал, че предпочита да не знае. Докато това не се отразява по никакъв начин на работата ти в отдела, тя няма да ти създава проблеми за онова, което вършиш в свободното си време. Та какво се канеше да кажеш за своята фирма?