Читать «Импулсивно» онлайн - страница 6

— Натрапчив негодник.

Определено оздравяваше.

След като го изписаха, се преструваше, че всичко е наред. Рик, Робин, аз и всички, които го познаваха, се преструвахме, че не забелязваме сковаността му и липсата на енергия. Лекарят на отдела настоя да си вземе отпуска, а капитанът пък изобщо отказа да обсъжда друг вариант.

Майло и Рик от доста време говореха за ваканция в тропиците, но когато времето наближи, настроението на Майло беше, сякаш очакваше влизането в сила на присъда.

Изпрати ми една-единствена картичка с гигантски сумисти, търкалящи се по белия пясък.

Изкарваме си чудесно… дъра-бъра, ала-бала, дрън-дрън. Това са местните. Още няколко луау и с кариерата ми на модел е свършено.

Примитивно твой

М.

След като изпи втората си бира, той се обърна към мене.

— Какво се подхилваш?

— Подхилвам ли се?

— Аз съм трениран наблюдател. Подхилваше се.

Свих рамене.

— Заради ризата, нали?

— Ризата ти е страхотна.

— Имаш късмет, че нямам детектор на лъжата под ръка. Какво, не ти ли харесва автентичната островна мода?

— Да не би на остров Оаху да има слонове?

— Д-р Буквалист. — Той потърка коприната с месестите си пръсти. — Ако бях намерил риза с Фройд, който анализира някоя махи-махи, щях да ти донеса.

— Макадамията ми стига.

— Да бе.

Той отметна черната коса от челото си и поръча още една бира, която бързо изпи. Ясните зелени очи огледаха магистралата долу. Клепачите му се спуснаха наполовина.

— Добре ли си?

— Връщам се на работа утре, тази отпуска ме подлуди. Проблемът е, че като се върна в офиса, нямам какво да правя. Няма нови случаи и толкова, да не говорим за интересни.

— Откъде знаеш?

— Писах мейл на капитана вчера.

— В западен Ел Ей всичко е спокойно — казах аз.

— Затишие пред буря или още по-лошо.

— Кое може да е по-лошо?

— Липсата на буря.

Настоя да плати и се пресегна за сметката, когато телефонът му изписука. Използвах случая да дам на келнера кредитната си карта.

— Подло. — Той го вдигна и се заслуша. — Добре, Шон, защо не? Но ако се окаже истинско престъпление, залозите се отменят.

— Да не би Шон да има фалшиво престъпление? — попитах аз, докато ставахме.

— Кражба на кола в Брентуд. При това са намерили колата.

Като много детективи, разследващи убийства, той смяташе всичко по-малко от отнемането на човешки живот за равносилно на пресичане на червено.

— Защо се обажда на тебе?

— Смята, че може да е нещо по-сериозно, защото на една от седалките има кръв.

— Това звучи по-сериозно.

— Не става дума за една кофа кръв, Алекс. По-скоро няколко капки.

— Чия?

— Това е големият въпрос. Нахалният хлапак ме търси за съвет. Никой не му е казал, че до утре съм свободна птичка.

Замълчах. Когато е в това състояние, няма смисъл да си хабя иронията.

Шон Бинчи чакаше пред една бледожълта къща, облечен в обичайния си тъмен костюм, синя риза, вратовръзка и излъскани до блясък „Док Мартенс“. Той беше млад, кльощав, риж младши детектив, бивш басист на една ска-пънк банда, открил едновременно Исус и полицейското управление на Лос Анджелис. Майло го взе под крилото си, Шон мина бързо през чиновническата работа и се премести в отдел „Кражби“, след това в „Автокражби“. Според мълвата тези движения бяха свързани с неговата „липса на креативност“.