Читать «Борбата» онлайн - страница 82

Тя потропваше с крака и разтриваше ръце, когато вратата на дома на семейство Форбс се отвори. Бони се скри зад храстите, за да наблюдава, докато семейството вървеше към колата. Господин Форбс не носеше нищо, освен камера. Госпожа Форбс носеше чанта и сгъваем стол. Даниъл Форбс, по-малкият брат на Каролайн, също носеше стол. А Каролайн…

Бони се наведе напред и въздъхна с облекчение. Каролайн, облечена с джинси и дебел пуловер, носеше бяла чанта с дълга дръжка, която не беше особено голяма, но достатъчно, за да побере един малък дневник.

Стоплена от добре изпълнената задача, Бони остана скрита зад храстите, докато колата потегли. После се запъти към ъгъла на „Тръш стрийт“ и „Хоторн драйв“.

— Ето я, лельо Джудит. На ъгъла.

Колата забави ход и спря, а Бони се плъзна на задната седалка до Елена.

— Носи бяла чанта — прошепна Бони в ухото на Елена, когато леля Джудит отново подкара колата.

Елена стисна развълнувано ръката на приятелката си.

— Добре — прошепна в отговор. — Сега ще видим дали ще я занесе в дома на госпожа Гримсби. Ако не, ще кажеш на Мередит, че е в колата.

Пристигнаха пред дома на госпожа Гримсби точно навреме, за да видят Каролайн, която влезе вътре с чантата през рамо. Бони и Елена се спогледаха. Сега беше ред на Елена да разбере къде в къщата ще я остави Каролайн.

— И аз ще сляза тук, госпожице Гилбърт — каза Бони, когато Елена изскочи от колата. Щеше да чака отвън с Мередит, докато Елена им каже къде е чантата. Най-важното беше Каролайн да не заподозре нещо необичайно.

Госпожа Гримсби, която отвори на почукването на Елена, беше библиотекарката на Фелс Чърч. Къщата й също приличаше на библиотека — навсякъде се виждаха шкафове с книги, книги бяха струпани на купчини и по пода. Освен това тя съхраняваше историческите артефакти на Фелс Чърч, включително облекла, запазени от годините, когато градът е бил основан.

В момента къщата се огласяше от младежки гласове, а спалните бяха пълни с ученици, които се преобличаха. Госпожа Гримсби винаги се грижеше за костюмите за представянето на живите картини от историята на града. Елена тъкмо се канеше да помоли госпожа Гримсби да бъде в една стая с Каролайн, но не се наложи — библиотекарката я побутна вътре.

Каролайн, по модерно бельо, изгледа Елена по начин, който трябваше да мине за небрежен, но на Елена не й убягна едва прикритото злорадство. Самата тя гледаше към купчината дрехи, която госпожа Гримсби взе от леглото.

— Ето това е за теб, Елена. Една от най-добре запазените дрехи — всичко е автентично, дори панделките. Смятам, че тази рокля е принадлежала на Хонория Фел.

— Много е красива! — възхити се момичето, когато госпожа Гримсби приглади фината бяла материя. — Какъв е платът?

— Моравски муселин и копринен тюл. Тъй като днес е доста студено, можеш да облечеш този кадифен жакет отгоре. — Библиотекарката посочи към дрехата с цвят пепел от рози, преметната върху облегалката на стола.