Читать «Признаци на живот» онлайн - страница 154

Тристан беше за нея стабилна опора, въпреки че изживяваше същите мъки при спомена за жена си. Той проявяваше към Мариса мило съчувствие и знаеше кога да я увлича в разговори и кога да я оставя сама.

Мариса се чувстваше виновна и за смъртта на Уенди. Трябваше да изминат месеци, за да изчезнат кошмарите с огромната акула.

За щастие времето въздействаше като изкусен лечител. Постепенно тя започна да се чувства все повече като предишната Мариса. Дори се завърна към обичайните си физически упражнения и започна да тича по няколко мили на ден. Като губеше ежедневно от теглото си, натрупано по време на лечението, укрепваше непрекъснато душевните си сили.

— Струва ми се, че е време да влизаме вече вътре — предложи Тристан и още недоизрекъл, вратата на къщата се отвори и навън излязоха възрастна двойка и малко момче.

Тристан слезе от колата и Мариса го последва. За момент никой не промълви ни дума.

Мариса огледа детето. Веднага откри приликата с Тристан в косата и в овала на лицето. След това огледа възрастните. Те изглеждаха много по-млади, отколкото бе предполагала. Мъжът беше висок и слаб, с остри черти. Жената бе дребничка, с прошарена коса. В ръката стискаше кърпичка и Мариса разбра, че тя плаче.

Представянето мина твърде мъчително, особено за Елейн Олафсън. Тя се извиняваше през сълзи:

— Съжалявам, но като видях Тристан, се събуди болката ми по загубата на Ева, а и ние се привързахме така силно към Чонси…

Чонси се бе уловил за ръката на Елейн, а очите му отскачаха от Мариса към баща му и обратно.

Мариса изпита дълбока симпатия към Елейн. Жената бе изгубила единственото си дете, а сега й предстоеше да загуби и внука си, за когото се бе грижила три години.

Когато влязоха в къщата, Мариса усети чудесния аромат на печена пуйка. Винаги бе обичала Деня на благодарността. Спомените от този празник във Вирджиния бяха облъхани с особена топлота. Беше време на спокойствие и сигурност.

Тристан и Ерик скоро се настаниха в хола с по чаша бира в ръка да гледат футбол. Мариса и Елейн отидоха в кухнята. След известна начална стеснителност Чонси се опитваше да бъде и в двете стаи, като кръстосваше от кухнята до хола и обратно. Тристан бе решил да не насилва нещата. Искаше да даде време на детето да се приспособи съвсем естествено към тях.

— Може ли да ви помогна? — обърна се Мариса към Елейн. Тя знаеше, че за обяд като този имаше да се правят много неща.

Елейн я посъветва да си почине, но Мариса настоя и скоро се залови да приготвя салатата. Започнаха да разговарят за тазсутрешното им пътуване от Бют в Монтана до Сан Франциско. Мариса изчака Елейн да се поуспокои и минаха на по-лични теми.

— Тристан каза на Ерик по телефона, че двамата смятате да се ожените — заговори Елейн, явно чувствайки неудобство.

— Такива са плановете ни — отговори Мариса. За самата нея беше трудно да повярва. Преди няколко месеца не би й минало през ум, че ще се реши на такава смела стъпка, но преминаването от приятелство към интимни отношения бе протекло бавно. Те се засилиха по време на тяхното укриване. Тогава, за изненада на Мариса, техните напъпващи чувства бяха разцъфтели с внезапна и силна страст.