Читать «Пазителката» онлайн - страница 2

Не го правех просто за развлечение. Подозирах, че моите родители и дядо ми се намират някъде там, отвъд. Брат ми Джон от своя страна още живееше в селото, но вече не бе някогашното добро, невинно момче. Проклетата вещица Моригон се беше погрижила за това.

И така, мисията ми в момента бе да преведа и трима ни живи и здрави от другата страна на Мочурището, при това колкото се може по-скоро. Навярно твърде голяма лъжица за моята уста, но сама си я бях избрала.

Щом дишането ми се поуспокои, хвърлих поглед към Делф.

Май засега отървахме кожите, Вега Джейн — каза той.

— И на мен така ми се струва — отвърнах, не смогвайки да удържа усмивката си. Вярно, смъртта ни се бе разминала на косъм, но успешно бяхме влезли в Мочурището.

— Смяташ ли, че някоя от онези гадини може да слезе тук?

— Нямам намерение да се мотая наоколо, за да разбера — подхвърлих и се наведох да взема торбата си. Делф също преметна на гръб своята. Оставих сбруята на Хари Две на гърдите си, в случай че ни се наложеше спешно да излетим.

Картата на Мочурището, оставена ми от моя приятел Куентин Хърмс, бе много подробна, но едва сега осъзнавах, че в нея има някои тревожни пропуски. Урвата, от която бяхме скочили, например изобщо не фигурираше вътре, нито пък долината, простираща се сега наоколо. И все пак една сутрин аз с очите си го бях видяла да влиза в Мочурището. Оттук се бе породило и моето желание да го сторя. Така че Куентин трябваше да е знаел какво има вътре.

Картата даваше обща представа за посоката, но не съдържаше конкретен маршрут. Очевидно щеше да ми се наложи да го открия сама. Притежавах също и книга, задигната от дома на Куентин, с описания на съществата, живеещи тук.

— Изглежда, че за да стигнем отсрещната страна, трябва да вървим нататък. — Делф посочи към планината, издигаща се на хоризонта.

— Аз… не знам дали ми се започва подобен преход по тъмно — рекох със заекване. — Не е ли по-добре да намерим някое безопасно убежище за пренощуване?

— Безопасно убежище? — Той ме изгледа така, сякаш бях побъркана. — Чуваш ли се какви ги дрънкаш, Вега Джейн? В Мочурището може да има много неща, но безопасните убежища не са сред тях, мен ако питаш.

Погледнах равната, открита местност наоколо. Тревата леко се поклащаше от вятъра, тук-таме се забелязваха редки дървета и храсти. Цареше кротко, безметежно спокойствие, което ми говореше единствено, че отвсякъде дебнат десетки коварни същества, способни и готови да ни убият при първа възможност.

Сведох очи към краката си. Накъде да пристъпя? Обърнах се към Хари Две, който ме зяпаше любопитно, явно в очакване да взема решение.

С немалка доза притеснение си спомних, че аз бях водачът тук. По дяволите! Щях ли да се справя? Никак не бях сигурна.