Читать «Гордост» онлайн - страница 9

Всичките му инструменти са натъкмени в дървена кутия и всеки един е в отделна преградка. Татковите инструменти са много хубави, останали са му от времето, когато е бил дърводелец при неговия си баща. Има две бичкии, една „злодейка“, едно ренде, един ъгломер, два чука — и двата „Стенли“, свредел, пила, сглобки, дюлгерски метър, либела, длето, въобще всичко, дето трябва за дърводелска работа. Има си и друга дървена кутия, сам си я е направил, специално за пироните. В нея има осем отделенийца за различните по големина гвоздеи с главички и без главички, с цена от четири до шестнайсет цента.

Изгнилата дървесина връщаме вкъщи, когато си тръгваме, и я складираме в мазето. През зимата я използваме за подпалки, че да пестим въглищата.

После татко закрепва една греда в стената. Качва се на стълбата, която си носим от къщи. Аз я поддържам отдолу и му подавам каквото ми каже. След това нагласяваме бетонни блокове с форма на пресечена пирамида за носещите греди на новата веранда. Там, където пирамидата е пресечена, стърчат болтове. Тогава ние с татко изправяме гредите, после той се качва най-отгоре на стълбата, докато аз я поддържам, така че да може да набие рамката на пода.

След това трябва да се заковат дъските на верандата и да се сложи парапетът. Татко много го бива с гвоздеите; в това време аз започвам да боядисвам, така че обикновено и двамата свършваме едновременно. От началото до края вдигаме верандата за по-малко от пет часа.

Много мразех да си губя съботите, особено когато не съм във ваканция. В събота работехме толкова, колкото обикновено траеха и часовете ни в училище, и тогава неделята ми оставаше единственият свободен ден през седмицата, но неделните сутрини са напълно опропастени, защото трябва да слагаме официалните си дрехи и да ходим на църква, след което засядаме на една дълга закуска. Чак в единайсет вече мога да се преоблека и да изляза да играя.

Но не се оплаквам. Полека-лека тази работа с татко взе да ми става приятна. Малко деца прекарват толкова време с бащите си.

Той винаги гледа да ми обясни разни дребни, но важни неща в дърводелската работа, например как да държа чука и как да замахвам само с китката. Показва ми как да работя с бичкията, като я тласкам с все сила напред, а после само я изтеглям, та зъбите на режещата лента свободно да се плъзгат. Учи ме как да топя четката в боята, как да я държа, така че да не ми излизат пришки, и как да нанасям боята по посока на дървесните влакна.

И за други неща си говорим с татко. Той все ме разпитва как върви училището, какво уча, интересно ли ми е. Него никога не го лъжа; направо си му казвам колко мразя училището, колко много се отегчавам и че въобще нямам никаква полза от него.