Читать «Гордост» онлайн - страница 11

Той млъква, усмихва се и сваля презрамките на работния си комбинезон. Отдолу си е облечен както обикновено. Лято е, но денят е студен и мъглив. Не че е валяло, но въздухът влажнее и боята не ще да съхне. Татко е навлякъл стария си пуловер с дупки на лактите и с разръфани маншети.

— И едно да запомниш от мен, Дики. Колкото и да работиш в този живот, ако не слагаш по нещичко настрана, все едно че не си си мръднал пръста. Ако изхарчваш каквото спечелиш, без да скътваш за черни дни и за стари години, значи си само една машина, и то машина, която работи за друг. Спестените пари — това е работата, дето си извършил лично за себе си, а единственото нещо, което си заслужава да купиш с тях, е своето свободно време. Запомни това добре.

* * *

Точно тогава татко получи писмо от „Джей Ай“, в което се казваше, че те отново отварят предприятието и му предлагат работа. Ще му плащат по трийсет и седем долара и петдесет цента на седмица. Това е два пъти повече от надницата му в УПА. По цяла нощ лъскаше подовете в банките и най-многото, което смогваше да вземе, бе двайсет и два долара. И аз бях там, когато татко отвори писмото. Беше пристигнало сутринта, но татко си беше вече легнал след нощното лъскане на подове. Обикновено ставаше по обяд, когато ние се връщахме от училище, и тогава всички сядахме на масата заедно, а после той пак тръгваше за работа след вечеря.

Обядът в нашата къща обикновено се състои само от доматена супа и яхния с чушки или пък от телешки бульон и сандвичи, но с татко на масата е винаги забавно.

Той много умее да разправя смешки. Любимата му е как докато лъска паркета в банката, все си отваря очите на четири, та дано от всичките тези пари, дето ги прехвърлят през деня, някое петаче да се е изплъзнало от пачката и да е паднало на пода. И така разказва, сякаш ще намери банкнотата, но тя винаги се оказва или обвивка на дъвка, или изгубена кърпичка, или пък… веднъж измисли, че било празна картонена кутия от моливи. Аз си знам, че и да намери пари, татко ще ги върне на банката, но пак ми е интересно да го слушам; много харесвам как си ги измисля всичките истории.

Другата му смешна случка е как се счупва паркетолъскачката. Тези машини са много стари и аз си мисля, че никой друг, освен моя баща не може да работи с тях. Той беше в една бригада с още трима души, но и тримата си нямали хабер от техника, дори и Рой Кърлин, нищо, че им беше шеф.

Та онзи ден по обяд мама подаде на татко писмото, което беше дошло със сутрешната поща. Тя цялата трепереше от възбуда. Татко седна и взе да дроби залци хляб в супата си; остави писмото на масата до чинията си и само бегло го погледна, като продължи да дроби хляба. Мама не я свърташе на едно място и току надничаше зад рамото му. Пликът беше от онези, които имат малко целофанено прозорче, през което се вижда името на татко и нашия адрес: 7066 Кловър Лейн, Северен Дарби. Но Стоунхърст Хилс липсваше.