Читать «Гордост» онлайн - страница 70

И мама се е повдигнала на лакът. Една от презрамките на ризата й се смъква и тя бързо си я оправя.

— И си отваряйте очите! Няма да се спирате с непознати хора и няма да ходите по тъмното. Лоръл, ти да не се отделяш от Дики; само да се загубите!

— Няма бе, мамо, как ще се изгубим. Ей къде е алеята, ако объркаме посоката, нали ще отидем право в океана. Нашата улица се нарича Болтик, знам и къщата как изглежда, а номерът на стаята е шестнайсет. Как ще се изгубим?

Татко се отпуска на възглавницата, заплита пръсти в косата на мама, която сега е цялата разпусната.

— Мама само казва да си отваряте очите, какво толкова има? Ние ще поспим малко, затова да не се връщате скоро. Би трябвало да има най-различни неща за разглеждане.

Мама седи в леглото и се усмихва, от време на време се размърдва, сякаш татко я гъделичка.

— И да се върнете по светло. Ще вечеряме тук, а преди да легнем, всички ще излезем на разходка. Така че бъдете послушни.

Мама се плъзва надолу и се сгушва под завивките. Татко я прегръща с едната си ръка. Ние с Лоръл си навличаме пуловерите, а аз решавам да взема и Канибал. Лоръл също иска да излезем с Канибал.

Лесно стигаме до морската алея. Трябва да пресечем една голяма улица, но там си има светофар, пък и движението не е повече, отколкото на Лонг Лейн. Излизаме на дъсчената морска алея; не се вижда кой знае какво, но сигурно интересното е по-нататък.

Първо се оглеждаме откъде да си купим дъвчащи бонбони. На много места ги продават, ама ние искаме да купим от най-големите кутии с всички видове вътре и за най-малко пари. Най-накрая се спираме пред едно магазинче. Купуваме си половин кило и то струва само петдесет и девет цента. Лоръл казва, че тя ще го носи, защото моите ръце са заети с Канибал.

Отворил съм сандъчето на Канибал отгоре, за да може и тя да гледа. Само за кучета трябва да внимавам. Види ли куче, независимо колко е голямо, Канибал веднага се наежва, иска да скочи и да го убие. Слава богу, че срещаме само две кучета, пък и аз първи ги зърнах и имах време да затворя сандъчето, преди тя да се втурне навън.

Навсякъде светят цветни крушки и въпреки, че едно-две заведения са затворени, тъй като лятото е свършило, има и такива, дето още работят. Има и въртележка и тя струва десет цента. Решаваме да се повозим, затова си купуваме билети и се качваме. Освен нас има само още двама души на въртележката — едно момче и едно момиче, но те са вече големи.

На външната редица седалките представляват най-различни животни, които се въртят в кръг и се плъзгат нагоре-надолу по златни пръти; ние с Лоръл си избираме по едно животно и ги яхваме. Моето е черен кон с червени юзди, а нейното — жираф. Човекът от въртележката помага на Лоръл да си пъхне крачетата в стремената, докато аз сам се оправям, затягам си предпазния колан и здраво стискам Канибал. После мъжът затяга колана на Лоръл. Тя седи точно зад мен.