Читать «Гордост» онлайн - страница 69

Този път го сграбчвам яко и за да ми е по-лесно, забивам брадичка в гърдите му, така си помагам. Той уж се мъчи да се отскубне, опитва разни начини, даже взе да се извива, като че ще прави мост и изведнъж се отпуска. Тупва и остава по гръб.

— Браво, скакалец, ти наистина ме тушира. Предавам се.

Аз се покатервам върху него и сядам на гърдите му. Поглеждам към Канибал; тя е будна и наблюдава. Започвам да удрям гърдите си с юмруци и надавам вика на Тарзан. Татко ме хваща през кръста и ме вдига високо над главата си.

— Изпъни краката си, Дики, гърба си също, изпъни се като лък.

Опитвам се, но не мога и той ме пуска на пясъка до него. Лоръл се е събудила и тя на свой ред скача върху татко.

— Ама той не те победи, нали, тати? Ти просто му се даде.

— Така ли мислиш? Да не би и ти да искаш да се бориш с мен, а?

Лоръл се опитва да хване ръцете на татко, да го повали на земята, и той, разбира се, се преструва, че тя наистина го е преборила. Аз отивам при Канибал и я вземам на ръце; тя лекичко ухапва пръста ми и изведнъж така ми се приисква да можем вечно да си живеем тук, на плажа в Уайлдуд.

Сядам до мама. Тя гледа как Лоръл и татко се търкалят по пясъка.

— Добре ли си поиграхте, съкровище?

— Да. Знаеш ли, татко е ужасно силен.

— Знам.

— И като се бориш с него, мирише на лъв. Също както миришат лъвовете в зоологическата градина.

Мама ми хвърля един продължителен поглед; аха и в очите и да бликнат сълзи. Но тя вдига глава към напичащото слънце; очите й са много чувствителни към светлината.

— Да, знам, Дики. В много отношения твоя баща е лъв. Помни това, каквото и да се случи.

После, в стаята, двамата с Лоръл сядаме на пода и си играем с Канибал, но преди това простираме банските костюми и мокрите кърпи върху железните рамки на креватите и си вземаме по един душ, та да се измием от пясъка. Изваждам топчето, което си нося от къщи, и го търкулвам към Лоръл, но Канибал рипва и го гони. И точно преди да го улови, Лоръл го грабва изпод лапите й и го търкулва към мен. А после Канибал застава точно по средата между двамата, без да помръдва, и само следи топчето напред-назад; от време на време пуска по една лапа, побутва топчето — и тя иска да участвува в играта.

Мама и татко вече са си легнали. Шушукат си тихичко в леглото и току прихват да се смеят; и двамата като че ли са истински щастливи. Подрусват се нещо и аз си мисля, че татко сигурно е взел да учи и мама на борба. Надига се на лакти. Без пижама е, но нали под одеялото е топло. Мама е облечена с нещо, на което вика долна риза; розова е, с лъскава дантела на подгъва. Татко се протяга към портфейла си на масата до леглото и го отваря.

— Деца, я се разходете по морската алея да видите колко е интересно. Дики, ето ти един долар да си купите четвърт дъвчащи бонбони. Вземи и за мен от ония с мента или с канела, и за мама с орехи и мед, а останалите купете по ваш избор.

Той ми подава банкнотата от един долар и аз я вземам. Истински долар е, не ще и дума. Никога преди не съм се виждал с цял долар за харчене.

— С рестото може да се повозите на въртележка. Но внимавайте да не изгубите парите или пък да ги хвърлите на вятъра. Преди да се качите да се возите, хубаво избирайте там конче ли, слонче ли, та после да не хленчите.