Читать «Гордост» онлайн - страница 48

В стопанството стадото им се увеличи с още десет крави и това, разбира се, означаваше повече работа при доенето, така че много скоро престоят на Стюре в училището отново трябваше да се ограничи в рамките на учебните часове. Междувременно той успя да изчете почти всички книга от училищната библиотека. Тези книги той сякаш не ги четеше, а направо ги поглъщаше. Вечер четеше каквото му падне; усамотяваше се под предлог, че си готви уроците, които си научаваше още през междучасието в библиотеката.

Стюре се интересуваше от света. Не го свърташе на едно място, щеше му се да пътува, да види повече неща. Заработи още по-мъжки в стопанството, но знаеше, че не тук иска да прекара целия си живот.

Завърши гимназията на шестнайсет години с всички възможни грамоти и награди, но нямаше никакви изгледи да продължи било в колеж, било в университет.

Помогна на баща си да направи пристройка на обора и двамата заедно построиха вътре тоалетна и баня с вана. Бащата и майката на Стюре живееха във вечно удивление от сина си, но и във вечна тревога. Той като че ли вече не се усмихваше много-много. Престана да разговаря с животните. Само четеше книги.

Взе да увещава родителите си да си купят трактор. Писа на разни фирми и получи купища каталози с най-различни видове трактори. Показа ги на майка си и баща си и се опита да им обясни колко и каква работа ще свършат с помощта на един такъв трактор и как стопанството ще процъфти, но не им стигаха пари, а простите им пестеливи шведски умове не можеха да си представят, че ще вземат на заем; стигаха им ипотечните дългове, които изплащаха.

В живота на Стюре липсваха момичета. В училище не посещаваше забавите, отчасти защото беше най-малкият, а и твърде дребен, но най-вече защото момичешката непредвидимост го плашеше. Стюре обичаше всичко да следва ясна логика и определена посока. Повечето неща той разбираше с лекота, а онези, които не разбираше, просто отбягваше. Опитваше се да отбягва болестите, изкуството, музиката и момичетата. И това беше още една слабост на Стюре. Той ценеше постоянството и предвидимостта много повече от промяната и случайността.

Техниката, независимо каква, продължаваше да го интересува все така живо. Машините са човешко изобретение, следователно те са разбираеми за човека. Също като математиката. Чувстваше, че ако разполага с време да се съсредоточи, би могъл да проумее всяка машина или да реши всяко уравнение, измислено от друг. Чувстваше още, че сам би могъл да измисли машина или уравнение.

Всъщност той изобрети много машини; една от тях беше машината за пране. Задвижваше се от вятърната мелница, която въртеше напред-назад лопати в едно огромно корито. Само дето не успя да предума майка си да я използва; тя се боеше от нея, както и от всяка машина изобщо. Затова Стюре пое прането в свои ръце. Освен това взе да майстори и някаква механична система за доене на крави. Пак с помощта на вятърната мелница искаше да задвижи вакуумни помпи, но не можа да регулира нагнетателните клапани и млякото се изкачваше по вакуумните маркучи, вместо да изтича към ведрата.