Читать «Гордост» онлайн - страница 32

Сега трябва да реша къде ще живее Канибал. Ако той продължи да заяква така бързо, скоро ще почне да кръстосва мазето и сигурно ще вземе да издава разни котешки звуци, като мяукане, ръмжене, пищене или може би мъркане. Ще започне да прави и бели, искам да кажа, котешки бели, да цапа и да умирише мазето. Още не съм го чувал да издава друг звук, освен да хъхка насреща ми, и то когато е на умирачка, а какво остава, като се оправи — цялата къща ще огласи. Мама ще припадне, ако разбере, че съм прибрал в мазето улично коте. За бълхите въобще не ми мина през ум. Дали пък вече не съм бълхясал и аз?

Стъкмявам едно местенце на Канибал зад пещта. Там няма кой да го види, пък и пещта така се нажежава, че никой няма да посмее да си пъха ръката отзад, та да се изгори. Запалихме пещта миналата седмица, като застудя. Зареждаме я нощем.

Миналата година татко ми показа как се зарежда пещ, така че да гори бавно и да не харчи много въглища, но първо ме научи как да пресявам сгурта. Сега аз паля пещта — сутрин, преди да тръгна за училище. Първо я изчиствам от пепелта, а след това слагам една лопата хубави въглища. Отгоре сипвам половин лопата сгур. По този начин пещта се разпалва бързо, а после, като стигне до сгурта, започва да тлее. Понякога си мисля, че една и съща сгур може да се използва няколко пъти, но никога не съм опитвал.

Едно нещо не ми излиза от главата: трябва да кажа на нашите за Канибал. Ще ми се да си го задържа все за мен, ако, разбира се, оживее, но не мога, без да поискам разрешение. Когато си на десет години, правиш само онова, което родителите ти наредят.

Трябва ми някакво извинение да остана за по-дълго в мазето и затова решавам да излъскам обувките, въпреки че това го върша обикновено в събота. Татко ми е направил една малка кутия, в която държим ваксата и четките за лъскане. Тя може да служи и за столче. Като й отвориш капака, има специално място за обувката с подвижни скобички, които я придържат да не се мести.

Татко направил тази кутия, като го уволнили от „Джей Ай“ и не могъл да си намери никаква работа, нито дори към УПА. Били сме в списъка на безработните, но освен царевично брашно, ориз и веднъж месни консерви, нищо друго не сме получавали. Карали сме я главно на кифлички от царевично брашно.

Татко направил тази ваксаджийска кутия и отишъл пред гарата на Шейсет и девета улица; понякога заставал и на Шейсет и трета, за да лъска обувки. Нито един ден не успял да спечели повече от два долара, а понякога се налагало да сваля цената до пет цента на чифт, защото на това място се навъртали много кандидат-ваксаджии и непрекъснато ставали сбивания за клиенти. Понякога се стигало до там, че идвала полиция да ги разтърве и после да ги разгони. Спускали се с извадени палки откъм кметството на хълма.