Читать «Гордост» онлайн - страница 14

Изчаквам татко пред бакалничката и заедно се връщаме вкъщи. Понякога той влиза вътре и ми купува бонбони или дъвка, или пък малки кексчета. И все едно и също нещо повтаря:

— Половината да дадеш на Лоръл и да не го ядеш преди вечеря. Нали знаеш какво ще каже майка ти.

Като се върне вкъщи, дори когато не са го били, татко винаги е бледен, уморен и мръсен. Разправя, че в завода си имали душове и съблекални, но той предпочитал да се прибере по-бързо у дома, пък и без това всяка сутрин слагаше чиста смяна дрехи за работа.

В мазето имаме една стара пералня с ръчна изстисквачка. Беше изхвърлена на боклука. Татко я намери и сам си я поправи. Пренави намотките на мотора и тя тръгна. Няма нищо, което татко да не може да поправи. Всяка събота мама слага татковите работни дрехи в пералнята и ги пере отделно от нашите; много са мръсни, за да се перат с останалите.

Татко винаги се прибира по задната уличка и влиза вкъщи през мазето. Още там си сваля обувките, остъргва ги от черната грес, дето се е налепила по тях, и ги оставя до пещта да съхнат. Не знам точно с какво се занимава в завода, но каквото и да е, от него обувките му стават мазни и мокри. Знам, че прави огромни прекъсвачи, но това нищо не ми говори. Строят ги за гигантски язовир някъде в Русия. Това татко ми го каза. Много се гордее, че работи нещо, което ще отиде чак в Русия.

След това татко се качва горе и се изкъпва. Гледал съм го как до кръв жули пръстите си с четка и прах за ръце „Скидо“. Когато слиза за вечеря, винаги е облечен с чиста бяла риза, с навити ръкави, за да не се виждат протритите му маншети, и е толкова спретнат, та по нищо не личи, че работи такава мръсна работа. Единственото нещо, по което можеш да се досетиш за това, са изпочупените му нокти и вечните бинтове на някой от пръстите му. Винаги най-малко един от пръстите на ръцете му е син и нокътят ще падне всеки момент.

И пак по същото това време аз открих мистър Хардинг. Мистър Хардинг живееше на Кловър Лейн 7048 от нашата страна на улицата. Имаше си хубава работа — продаваше уиски „Фор Роузис“. Беше търговец и това „Фор Роузис“ го пласираше на барове и ресторанти, но по време на Депресията и той остана без работа.

Мама вика, че останал без работа, защото много пиел. Във всеки бар или ресторант, щом го видели, още от вратата му слагали чашката да се почерпи и той се напивал и не можел вече нищо да продава. А ония от „Фор Роузис“ искали той да им продава уискито, а не да го пие, поне така си мисля аз.

Така или иначе, мистър Хардинг, както и половината мъже от квартала ни, остана да живее от помощта за безработни, но за разлика от другите той въобще не си търсеше работа. Жена му се хвана като келнерка в един бар на Уестчестър Пайк, който се наричаше „Опънати платна“. Татко казва, че му викали така, защото влизаш с опънати платна, а излизаш с опънати петала. После тя избяга с бармана на „Опънати платна“, поне така разправяха дечурлигата в квартала.

Една събота рано-рано тръгнах да се пошляя из задната ни уличка и да огледам боклукчийските кофи, преди да са минали да ги изпразнят. Въпреки че в квартала ни всички бяха много бедни, по кофите винаги се намираше и нещо ценно. Докато сметта стигне до градското бунище, вече нищо свястно не е останало, защото го прибират шофьорите на боклукчийските коли, така че за да попадне на нещо читаво, човек трябва да ги изпревари; което значи да излезе преди седем.