Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 49
Лора Лазар
- Спи ми се - проплака художникът и се зави през глава.
- Ще спиш след смъртта! - издърпа завивката му стареца. - Ставай, че е пладне вече!
Оги се надигна, разтърка очите си и потърси с поглед натрапника. Гого Хисарски бе включил котлона, а отгоре бе поставил малка тенджерка. Извади от раницата си два картофа, чушка и домат и започна да ги реже.
- Какво правиш?
- Супичка за двама ни - отвърна възрастният мъж, без да се обръща. - Вчера яде ли нещо?
- Не помня - отвърна младият мъж.
- Ако така си отговарял и на оня полицай... - поклати глава старецът.
- Наистина не помня.
- Казват, че си подпалил шефката си - обърна се към него скитникът. - За нея ли разказваше онази вечер Никола?
- Кой го казва? - разсъни се напълно Оги.
- Кое? - разсеяно понита Гого, който тъкмо изспиваше зеленчуковата смес в кипящата вода.
- Кой казва, че съм подпалил директорката? Художникът се надигна от леглото.
- Две беззъби бабички... - отговори старецът, докато разбъркваше супата. - Изплюли са си зъбите от много бръщолевене... В храм влизат, а клюки разнасят. Нямат страх от бога! Говорят, говорят, че не млъкват...
- Като теб - неволно изрече художникът, стана и излезе на двора.
Когато се върна отново в ателието, Гого Хисарски отбеляза:
- Много се бави навън.
- Домъчня ли ти за мен? - някак злобно измърмори Оги.
Скитникът само го погледна учудено и за разлика от друг път - замълча. Художникът седна на дивана, обхвана с две ръце главата си и сконфузено добави:
- Извинявай... Още не съм се събудил...
- Супичката ще е готова скоро - бодро продължи старецът. - Ще хапнем набързо и ще те оставя да работиш.
- Днес няма да рисувам.
- Защо? - извърна се назад скитникът.
- Не искам - изрече тихо Оги.
- Че ти друго не можеш да правиш! — изуми се старецът. - Ти започни, то ще дойде от само себе си...
- Не става така - каза художникът. - Не виждам нито един образ, нито един детайл от композиция... Дори не съм сънувал огъня... - въздъхна той.
- Остави огъня на мира! - размаха пръст във въздуха Гого.
- А какво да рисувам тогава?
- Библейски сюжети праведни са, богоугодни са...
- Не познавам толкова добре Библията... - отговори Оги.
- Млад си, затова...
- А и никога няма да стигна великите...
- Ако се вайкаш така, доникъде няма да стигнеш! - ядоса се Гого. - Яж сега! - и той постави върху стола купичка със супа. - На пълен тумбак нещата не са толкова черни.
Старецът седна по турски на земята и набързо изсърба горещата супа. После пъргаво скокна и и каза:
- Да вървя, че оставих храма под божия надзор...
- В Библията пише ли за огън? - неочаквано попита младият мъж.
Гого Хисарски помисли малко и каза:
- Светият дух е огън... Благодатният огън, който Бог ни изпраща по Великден... - Той опипа расото си, но не откри търсената библия. Затова продължи по спомени: - Когато Бог се разгневил на развратните жители на Содом и Гомор, посипал града с огън...