Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 47

Никой не реагира. Тогава той посочи последователно с пръст Еми Месиянска и Гого Хисарски и повтори:

- Вън!

- Обществеността има право да знае... - опита се да протестира журналистката.

- Пресконференции давам по Коледа и Великден - изрева полицаят. - И то насън.

Еми се врътна и излезе, последвана от Гого Хисарски. Мишената дори задържа вратата, докато двамата се измъкнат навън. После в ателието влезе и партньорът му. Оги не реагира на появата на двамата полицаи. Радо остана прав до вратата. Мишената придърпа единствения стол, бутна небрежно от него свещта и кибрита на пода и внимателно седна. После впери поглед в художника, който бе навел надолу глава.

- Много ли я мразиш? - привидно съчувствено го попита комисарят.

- Не, защо... Еми е странна, но...

- Говоря за директорката - прекъсна го с рязък тон Донов.

- Не става - отговори отнесено художникът.

- Защото те уволни - някак злорадо произнесе Мишената.

Художникът само поклати глава в знак на отрицание.

- А ти я подпали за отмъщение...

- Не съм.

- Видяли са те - натърти комисарят.

- Аз ли съм я подпалил? - ужасено попита Оги и едва сега погледна към комисаря.

- Избягал си от училището по време на пожара - намеси се Радо, защото разбра, че шефът му ще излъже художника.

Мишената му хвърли недоволен поглед, но замълча.

- Не - отрече Оги. - Нищо не гореше, когато си тръгнах...

- Срещна ли някого по коридорите? - попита отново младият полицай.

- Не.

- А нещо необичайно в кабинета на директорката? - зададе следващия въпрос комисарят.

- Не знам... - опита се да си спомни Оги. - Имаше пластове от сивкав дим, който не се движеше... Беше застинал под формата на няколко почти хоризонтални вълни... Сякаш въздухът бе изчезнал...

- Какъв дим? - прекъсна го Мишената.

- От цигарите... - погледна го отново Оги. - Ужасно вонеше на спирт...

Двамата полицаи се спогледаха.

- Директорката пиеше ли?

Художникът само повдигна рамене.

- Но пушеше - каза Радо.

- Да.

- А какво ще кажеш за пожара тази нощ? Когато горя дома ти... - поясни Мишената.

- Не помня нищо - мъчително произнесе Оги. - Днес видях пораженията... Ужасно грозно! Графичен образ с безкрайните нюанси на светлосиво, сиво, тъмносиво... Толкова черно, толкова скръбно...

Мишената изпъшка и стана от стола, при което Радо успя да мине навътре и да надзърне към статива. После той бързо грабна платното и го обърна към шефа си.

- Ето и доказателството - доволно изрече комисарят, но Оги не погледна натам.

43

 - Наясно си, че не е доказателство - каза Радо, проследявайки вторачения поглед на шефа си.

- Знае ли човек... - въздъхна Мишената, но не отдели поглед от картината.

Бе подпрял творбата на Оги до саксията на прозореца.

- Какво толкова я гледаш? - попита партньорът му.

- Снощи ми унищожи шлифера - промърмори комисарят.

- Беше я гушнал подмишница... припомни му Радо и се обърна настрани, за да не види шефа усмивката му.

- Откъде да знам, че цапа?

- Рисувана е скоро маслото още не е изсъхнало - посегна към нея Радо, но навреме се спря.

- Колко скоро? Преди или след пожара? - погледна го шефът му.