Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 27
Лора Лазар
- Харесва ми - изрече тя.
- Наистина ли? - оживи се Оги. - И какво усещаш?
- Любов.
- Още!
- Не мога - притесни се тя.
- Както го чувстваш... - някак умолително произнесе мъжът.
- Обичат се - плахо продължи момичето. - Камината е абсолютният център на дома... Огънят й озарява прозореца, създава топлота и уют... Символизира семейното щастие...
Оги се развълнува, прокара ръка по косите си и каза:
- Ти я усети.
- Защото виждам баба и дядо.
- Обичаха ли се?
Момичето се наведе, разрови в раничката си и извади малка тетрадка. Прелисти я, а после срамежливо каза:
- Вие сте нарисувал „Старата любов“.
- Не разбрах...
- Едно стихотворение...
Тя откъсна лист от тетрадката, остави го на дивана и бързо отвори вратата. Оги я последва на двора. Неочаквано момичето се върна и го целуна по устните. После тръгна с бавни стъпки към уличната порта. Не се обърна назад, но сякаш очакваше той да я повика обратно.
Оги влезе вътре и прочете стихотворението. Обърна се към платното и каза:
- „Старата любов.“ Става, но не е загадъчно. Ще те нарека „Семейната тайна“.
21
Днес допи бутилката по-бързо, което допълнително я изнерви. Не беше причината в алкохола - тя веднага можеше да спре да пие. Учителите я побъркваха цял ден с безкрайните си въпроси, но нищо необичайно не беше се случило. А може би напрежението й възникна в онзи момент, в който помощник-директорът я попита:
- Какво ще правим с Аладжов?
- Нали ги знаеш творците - неангажирано отговори Камелия Аврамова.
Вече цяла седмица го няма.
- Не е ли представил болничен лист?
- Не.
- Разсеян е. Сигурно ще го донесе утре. - Камелия направи пореден опит да го оправдае.
- Дори не се сеща да се обади - троснато отговори помощник-директорът и излезе от кабинета й.
- Утре ще дойде - подвикна тя през затворената вече врата.
Искаше й се да пийне още една глътка. Отвори бюрото и погледна другата бутилка с водка, която някой й подхвърли. Няма да я докосне.
Камелия Аврамова грабна шлифера си и излезе от кабинета. Секретарката я попита:
- Тръгвате ли?
- Не, пристигам - отвърна ядосано тя, без да погледне глуповатото момиче, което наскоро назначи с политически протекции.
Излезе в коридора и забърза, за да изпревари биенето на поредния звънец. Не понасяше тълпата от пубери, които крещяха, гонеха се по стълбите и се блъскаха в нея, без дори да се извинят.
Нямаше свои деца и може би затова не успя да обикне чуждите. Когато бе по-млада, съзнателно отбягваше идеята за майчинство под предлог, че трябва да се образова и да гради кариера. От няколко години мисълта да има дете от съпруга си я ужасяваше. Не можеше да го понася дори в редките случаи, когато я докосваше. Инертността в семейното съжителство бе причината да не го изрита от дома си.
Навън бе студено и мрачно. Духаше силен вятър и тя се загърна в шлифера, но въпреки това трепереше. Ако имаше само една глътка...
Когато наближи ателието на Оги, Камелия Аврамова забави крачки. Дали постъпва правилно? Да, тя е негов работодател и трябва да знае защо не е на работа. Но дали не се унижава? Можеше да нареди на секретарката да го потърси. Не, тук отношенията бяха други. Не й се играеше на началник и подчинен, а на жена, която харесва точно този мъж.