Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 24

- Наркоман? - изуми се Донов.

- Едва ли ще доживее до старостта - обади се младият, полицай.

- Точно така - обърна се докторът към него.

- Старец е, нали? - зададе следващия въпрос Радо

- Със сигурност.

- Тогава? - нетърпеливо попита Мишената.

- По-вероятно опиатите са му били предписани - продължи докторът.

- Последен стадий... - сети се комисарят.

- Нямал е какво да губи - допълни Радо.

- Но каква е наградата тогава? - замисли се Донов.

- Не е лека смърт - изрече отново младият полицай. - Защо ще се съгласиш? Какво очакваш в замяна?

- Може да е измамен - предположи комисарят.

- Вие не зададохте най-важния въпрос - прекъсна ги патологът.

- Кой? - попитаха едновременно двамата полицаи.

- Жив ли е бил старецът, когато е пламнал?

- Казвай направо! - изкрещя Мишената и се надвеси заплашително над лекаря.

- Познайте! - Патологът вдигна глава към комисаря, а после погледна и Радо.

- Докторе... - закани се отново Мишената.

- Мъртъв е бил от часове - спокойно отговори доктор Моренов, без да отчете заплахата.

- Значи е умъртвен малко след пристигането си на „Боаза“ - отбеляза комисарят.

- С морфин - допълни патологът.

- Вероятно е доброволна смърт - предположи Радо. - Ясно е...

- Защо не е инжектиран вкъщи, а на баира? - прекъсна го Донов. - Да се съгласиш на такава зрелищна смърт означава, че очакваш нещо в замяна...

- Може човекът да не е знаел, че ще освети нощното небе - предположи младият полицай.

- Може - съгласи се Донов. - И въпреки това... Кой ще предпочете да бъде заровен в гората? Дори едно общинско погребение е за предпочитане... - продължи той. - А ако беше само умъртвен и оставен на зверовете да ръфат трупа му...

- Е, нямаше зверове наоколо - противопостави се партньорът му.

- Нямаше ли? - развика се Мишената. - Преброи ли зяпачите на шосето? Само хиените с микрофони бяха десетина! На петъчен битак заприлича „Боаза“! А сега никой не се сеща да потърси стареца!

- А ако няма близки? - предположи младият полицай.

- Все някой е щял да го изпрати - далечен братовчед, съсед, стар приятел...

- Според теб старецът е искал да скрие смъртта си от всички - предположи Радо. - Вместо това...

- Знае ли човек... - прекъсна го комисарят с любимата си реплика, защото нямаше отговор на този въпрос.

Патологът мълчаливо подаде папката на Мишената.

19

 Оги беше трудното й дете. Не защото раждането бе продължило осемнадесет часа, а тя бе на тридесет и осем. Бе тяхното изтърсаче, заченато неочаквано дълги години след раждането на дъщеря й.

Още от малък беше странно момче - гальовен и тих. Свираше се под масата и можеше с часове да прекара там - достатъчни му бяха блокче и фулмастри. Рисуваше човечета, къщи, дървета, цветя... После вземаше ножица и бавно и съсредоточено режеше листите на тънки ивици, докато цветните картинки се изгубеха напълно. Веднъж нарисува влакче с хора, което излизаше от листа хартия, продължаваше по пода и завършваше под дръжката на кухненската врата. При този спомен Мария Аладжова неволно се усмихна.