Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 24
Лора Лазар
- Наркоман? - изуми се Донов.
- Едва ли ще доживее до старостта - обади се младият, полицай.
- Точно така - обърна се докторът към него.
- Старец е, нали? - зададе следващия въпрос Радо
- Със сигурност.
- Тогава? - нетърпеливо попита Мишената.
- По-вероятно опиатите са му били предписани - продължи докторът.
- Последен стадий... - сети се комисарят.
- Нямал е какво да губи - допълни Радо.
- Но каква е наградата тогава? - замисли се Донов.
- Не е лека смърт - изрече отново младият полицай. - Защо ще се съгласиш? Какво очакваш в замяна?
- Може да е измамен - предположи комисарят.
- Вие не зададохте най-важния въпрос - прекъсна ги патологът.
- Кой? - попитаха едновременно двамата полицаи.
- Жив ли е бил старецът, когато е пламнал?
- Казвай направо! - изкрещя Мишената и се надвеси заплашително над лекаря.
- Познайте! - Патологът вдигна глава към комисаря, а после погледна и Радо.
- Докторе... - закани се отново Мишената.
- Мъртъв е бил от часове - спокойно отговори доктор Моренов, без да отчете заплахата.
- Значи е умъртвен малко след пристигането си на „Боаза“ - отбеляза комисарят.
- С морфин - допълни патологът.
- Вероятно е доброволна смърт - предположи Радо. - Ясно е...
- Защо не е инжектиран вкъщи, а на баира? - прекъсна го Донов. - Да се съгласиш на такава зрелищна смърт означава, че очакваш нещо в замяна...
- Може човекът да не е знаел, че ще освети нощното небе - предположи младият полицай.
- Може - съгласи се Донов. - И въпреки това... Кой ще предпочете да бъде заровен в гората? Дори едно общинско погребение е за предпочитане... - продължи той. - А ако беше само умъртвен и оставен на зверовете да ръфат трупа му...
- Е, нямаше зверове наоколо - противопостави се партньорът му.
- Нямаше ли? - развика се Мишената. - Преброи ли зяпачите на шосето? Само хиените с микрофони бяха десетина! На петъчен битак заприлича „Боаза“! А сега никой не се сеща да потърси стареца!
- А ако няма близки? - предположи младият полицай.
- Все някой е щял да го изпрати - далечен братовчед, съсед, стар приятел...
- Според теб старецът е искал да скрие смъртта си от всички - предположи Радо. - Вместо това...
- Знае ли човек... - прекъсна го комисарят с любимата си реплика, защото нямаше отговор на този въпрос.
Патологът мълчаливо подаде папката на Мишената.
19
Оги беше трудното й дете. Не защото раждането бе продължило осемнадесет часа, а тя бе на тридесет и осем. Бе тяхното изтърсаче, заченато неочаквано дълги години след раждането на дъщеря й.
Още от малък беше странно момче - гальовен и тих. Свираше се под масата и можеше с часове да прекара там - достатъчни му бяха блокче и фулмастри. Рисуваше човечета, къщи, дървета, цветя... После вземаше ножица и бавно и съсредоточено режеше листите на тънки ивици, докато цветните картинки се изгубеха напълно. Веднъж нарисува влакче с хора, което излизаше от листа хартия, продължаваше по пода и завършваше под дръжката на кухненската врата. При този спомен Мария Аладжова неволно се усмихна.