Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 28

Като чул това, Мехмед се ужасил.Защото дервишът не бил кой да е, а ученик на шейх Бухари. Още преди трийсет години той познал, че Мурад ще победи силен съперник, чичо си Му-стафа, известен с прякора Измамника. Така Мурад, който не се усъмнил в предсказанието на дервиша, изпаднал в душевна криза и много скоро го налегнала тежка болест, която го повалила на четиридесет и седем години.

Това беше всичко писано и разказвано за смъртта на Му-рад II. Още преди години бяхме изчели тези документи заедно с Нюзхет, бяхме писали статии и изготвяли рецензии. И до-колкото знаех, нямаше нови данни, сочещи Завоевателя като отцеубиец. Тоест нямаше причина старата ми любов да вярва в това. Сигурно беше случайно поставянето една до друга на книгата на Бабингер за Завоевателя и изследването на Достоевски. Вероятно книгата на Бабингер беше донесена от Америка. И преди да заспи, и двете книги...

- Не, господине, аз не чета книги... Вестници... А и тях -докато чакам клиенти... И най-вече спортни вестници... По наследство съм от „Бешикташ“*... Не изпускам техен мач в Истанбул. За гостуващия отбор е трудно, естествено. Книги ли? Децата ми четат... А аз? Аз вече чета книгата на живота, господине... всеки клиент е отделна история... Вие не сте много приказлив, но всеки, който се качи в таксито, се разприказва... Не ме разбирайте погрешно, като казвам всеки, жени, мъже, траве-стити, ще прощавате, всички започват да разказват... Мястото ви е нещо като кушетката на психоаналитика. Е, и аз споделям опита си, като ми се развърже езикът... Като казах опит, та...

Думите му прекъсна звънът на телефона ми... Вибриращият в джоба на сакото ми малък апарат не само прекрати дрънкането на шофьора, но и ме върна към действителността. Кой ли ме търсеше? Ако кажеше търсих те у вас, но те нямаше?.. Тоест да свидетелства, че по време на убийството не съм си бил у дома. Ето ти още един очевидец. „Да, господин съдия, първо го потърсих у тях. Дълго звънях, но никой не отговори. После го намерих на мобилния... Каза, че отишъл на пазар. Но когато научих от вестниците...“ Дали да не вдигна? Въпреки зорко наблюдаващия ме в огледалото шофьор? Не, нямаше друг изход; извадих телефона. Когато прочетох на дисплея името на професор Тахир, ме заля вълна от радост. Не можех да си представя как уважаваният преподавател свидетелства срещу мен в съда. Но все пак обаждането му в тази снежна зимна вечер беше изненадващо. Вдигнах.

- Ало, професоре, здравей!

В ушите ми отекна свежият въпреки осемдесет и повече годишната му възраст глас.